Читаем Синухе Египтянина (Петнадесет книги за живота на лекаря Синухе (ок. 1390–1335 г. пр.н.е.)) полностью

Нахалството му минаваше всякакви граници, но не ми се щеше да взема тоягата, след като не беше мой роб. Затворих се в стаята си, заметнах дрехата си презглава и спах като труп до сутринта. Срамът и разкаянието действуват на човека като упойка, ако са достатъчно големи. Когато се пробудих, в съзнанието ми първо изплуваха очите и тялото на Нефернефернефер. Имах чувството, че още държа гладката й глава в ръцете си и усещам гърдите й под моите. Не знам защо беше така — може пък наистина да ме бе омагьосала по неизвестен начин, макар вече много да не вярвах в магьосничеството. Знам само, че се измих, облякох се, намазах лицето си с помада и поех към дома й.

2

Нефернефернефер ме посрещна край езерцето с лотоси в градината й. Очите й бяха ясни, весели и по-зелени от водата на Нил. Щом ме видя, тя възкликна:

— О, Синухе! Ти въпреки всичко се върна при мен. Явно, че не съм толкова стара и грозна, щом още не съм ти омръзнала. Какво искаш?

Погледнах я така, както гладният поглежда към хляба. Настроението й помръкна, тя наклони глава и каза:

— Синухе, Синухе, пак ли ти се е дощяло да се любиш с мен? Вярно е, че живея сама, ала все пак не съм презряна жена и трябва да пазя доброто си име.

— Вчера ти приписах цялото имущество на баща си — отвърнах аз. — Някога той беше уважаван лекар, сега е бедняк и на стари години ще трябва да изкарва хляба си като просещ слепец, а майка ми ще стане перачка.

— Вчера си е за вчера, днес си е за днес — каза Нефернефернефер и ме погледна с леко притворени очи. — Не настоявам за нищо и на драго сърце ще ти позволя да седнеш до мен и дори да погалиш ръката ми, ако искаш. Днес ми е радостно на душата и ми се ще да споделя радостта си с теб, без обаче да се забавляваме по друг начин. — Погледна ме дяволито, усмихна се и се поглади по гърдите. — Не питаш защо ми е радостно на душата — рече тя с лек упрек. — Аз пък ще ти кажа. От Долната земя в града е пристигнал един сановник. Със себе си носи златна ваза, която тежи близо сто дебена и по стените й са гравирани чудесни изображения. Сановникът е мършав старец и костите му сигурно ще изподерат бедрата ми, но въпреки това се надявам утре златната ваза да краси дома ми. Знаеш, че не съм някоя презряна жена и трябва твърдо да пазя доброто си име.

Понеже не казах нищо, тя въздъхна уж дълбоко и замечтано погледна лотосите и другите цветя в градината. После бавно се съблече и влезе в езерцето. Главата й се подаваше от водата край лотосите и беше по-хубава от тях. Тя се отпусна върху водата, скръсти ръце на тила си и отбеляза:

— Днес си много мълчалив, Синухе. Да не би неволно да съм те докачила с нещо? Ако мога някак си да оправя настроението ти, с удоволствие ще го сторя.

Повече не издържах и промълвих:

— Много добре знаеш какво искам, Нефернефернефер.

— Лицето ти е зачервено и жилите на слепоочията ти туптят, Синухе. По-добре се съблечи и ела да се разхладим заедно в езерото. Днес денят е много горещ. Тук никой не ни вижда и няма защо да се колебаеш.

Съблякох се и влязох във водата при нея. Тялото ми се допря до нейното, но когато посегнах да я прегърна, тя със смях се отдръпна и напръска лицето ми.

— Знам какво искаш, Синухе, макар че се свеня да те погледна. Преди това обаче трябва да ми дадеш подарък. Нали ти е известно, че не съм някоя презряна жена.

— Ти си полудяла, Нефернефернефер! — избухнах аз. — Много добре знаеш, че ми отне всичко, което имах. Срамувам се от себе си и никога не ще посмея да срещна родителите си, ала аз все още съм лекар и името ми стои в Книгата на живота. Може би някога ще спечеля толкова, че да ти предложа достоен за теб подарък. Но сега ме пожали, защото тялото ми и във водата гори. Като те гледам, иде ми да захапя ръцете си до кръв.

Тя се отпусна по гръб върху водата и гърдите й като червеникави цветя се подадоха на повърхността.

— Лекарят упражнява професията си с ръце и очи нали, Синухе? — запита тя. — Без ръце и очи няма да си никакъв лекар дори името ти хилядократно да е вписано в Книгата на живота. Може би днес ще ям, ще пия и ще се любя с теб, ако дадеш да ти извадя очите и да ти отсека ръцете, за да ги окача като трофеи над вратата на стаята си, та гостите ми да ме почитат и да знаят, че не съм някоя презряна жена.

Тя ме погледна изпод оцветените си в зелено клепачи и равнодушно продължи:

— Не, от това едва ли ще имам някаква облага. Очите ти няма да ми послужат за нищо, а ръцете ти ще почнат да вонят и да събират мухи в стаята ми. Наистина ли нямаш нищо друго за подаряване, Синухе, защото ти ме разнежваш и ставам нетърпелива, като те гледам гол в езерото. Вярно е, че си непохватен и неопитен, но се надявам за един ден да те науча на доста неща, които още не са ти известни, а се харесват на мъжете и на една жена също могат да доставят удоволствие. Помисли малко, Синухе!

Когато посегнах към нея, тя бързо излезе от езерото, застана в сянката на едно дърво и изтръска водата от ръцете си.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Живая вещь
Живая вещь

«Живая вещь» — это второй роман «Квартета Фредерики», считающегося, пожалуй, главным произведением кавалерственной дамы ордена Британской империи Антонии Сьюзен Байетт. Тетралогия писалась в течение четверти века, и сюжет ее также имеет четвертьвековой охват, причем первые два романа вышли еще до удостоенного Букеровской премии международного бестселлера «Обладать», а третий и четвертый — после. Итак, Фредерика Поттер начинает учиться в Кембридже, неистово жадная до знаний, до самостоятельной, взрослой жизни, до любви, — ровно в тот момент истории, когда традиционно изолированная Британия получает массированную прививку европейской культуры и начинает необратимо меняться. Пока ее старшая сестра Стефани жертвует учебой и научной карьерой ради семьи, а младший брат Маркус оправляется от нервного срыва, Фредерика, в противовес Моне и Малларме, настаивавшим на «счастье постепенного угадывания предмета», предпочитает называть вещи своими именами. И ни Фредерика, ни Стефани, ни Маркус не догадываются, какая в будущем их всех ждет трагедия…Впервые на русском!

Антония Сьюзен Байетт

Историческая проза / Историческая литература / Документальное
Полтава
Полтава

Это был бой, от которого зависело будущее нашего государства. Две славные армии сошлись в смертельной схватке, и гордо взвился над залитым кровью полем российский штандарт, знаменуя победу русского оружия. Это была ПОЛТАВА.Роман Станислава Венгловского посвящён событиям русско-шведской войны, увенчанной победой русского оружия мод Полтавой, где была разбита мощная армия прославленного шведского полководца — короля Карла XII. Яркая и выпуклая обрисовка характеров главных (Петра I, Мазепы, Карла XII) и второстепенных героев, малоизвестные исторические сведения и тщательно разработанная повествовательная интрига делают ромам не только содержательным, но и крайне увлекательным чтением.

Александр Сергеевич Пушкин , Г. А. В. Траугот , Георгий Петрович Шторм , Станислав Антонович Венгловский

Проза для детей / Поэзия / Классическая русская поэзия / Проза / Историческая проза / Стихи и поэзия