Съкровището в Сребърното езеро

— За това, че тези нехранимайковци ще се отплатят за снизходителността ви с неблагодарност?

— Не се обзалагам.

Все повече и повече всеобщото мнение клонеше към предложението на Олд Шетърхенд, който беше за сключването на сигурен договор с индианците. Този път нямаше да се задоволят да водят преговорите само с вожда. Неговите воини също трябваше да чуят какво се говореше и обещаваше. Може би тогава вождът щеше да спази обещанията си, защото щеше да се види принуден да запази доброто си име пред своето племе.

И така беше образуван широк кръг, който се състоеше от всички бели и червенокожи. Двама от рафтърите застанаха на пост от двете страни на каньона, за да могат веднага да съобщят за появяването на някой неприятел. Вождът беше седнал срещу Винету и Олд Шетърхенд. Той не ги поглеждаше, може би от срам, а може би и от упорство.

— Какво мисли Големия вълк сега за съдбата си? — попита го Олд Шетърхенд на езика на юта. Индианецът мълчеше.

— Вождът на юта се страхува. Затова не отговаря. Тогава той вдигна поглед, впи го със злобно изражение в лицето на ловеца и отвърна:

— Бледоликият е лъжец, ако твърди, че Овутс Ават се страхува.

— Тогава отговаряй! А ти самият изобщо не бива да говориш за лъжи, защото вече ни излъга.

— Не е вярно.

— Вярно е. Когато се намирахме още в лагера ти, аз те попитах дали ще бъдем свободни, ако те победя. Какво ми отговори?

— Че ще можете да си вървите.

— Това не беше ли лъжа?

— Не, защото си отидохте.

— Но вие ни преследвахте! Ще го отречеш ли?

— Големия вълк може да го оспори. Не сме искали да ви преследваме, а отивахме на сборното място на всички юта.

— А защо изпрати пет воини по следите ни?

— Овутс Ават не е правил такова нещо. Ние сме изровили томахока на войната, а щом е така, трябва да сме предпазливи. Бяхме решили да ви оставим да си вървите и удържахме думата си. Но вие ни нападнахте, отнехте ни всичко и убихте петима от воините ни.

— А защо стреляха постовете край лагера, когато си тръгвахме?

— Не са знаели какво ви е обещал вождът.

— Защо всички твои хора нададоха бойния си вик? Те знаеха обещанието ти.

— Този вик не се отнасяше до вас, а до постовете, които не биваше да стрелят повече. Тъкмо всичко онова, с което сме ви мислели доброто, ти го тълкуваш като зла умисъл от нас.

— Умееш да се защищаваш остроумно. Но аз разполагам с необоримо доказателство за вината ти. Ние се промъкнахме близо до лагера ти и подслушахме твоите хора. Знаем, че сте имали намерение да ни убиете. Какво наказание ви се полага?

Червенокожият не отговори.

— Не ви бяхме сторили нищо, а искахте да ни отнемете живота. Това се наказва със смърт. Но ние не сме убийци. Ще получите дори свободата и оръжията си, но в замяна ще трябва да ни обещаете, че никога няма да докоснете когото и да било от нас.

— Дали това са думи на твоя език, или на твоето сърце? — попита вождът, като хвърли пронизващ поглед към Олд Шетърхенд. Лицето му изразяваше недоверие.

— Думите на моя език никога не са се различавали от думите на сърцето ми. Готов ли си да ми дадеш такова обещание?

— Да.

— И си готов да го подкрепиш с лулата на мира?

— Овутс Ават е готов — Големия вълк отговори бързо, без да се замисля много-много. От това можеше да се заключи, че даваше обещанието си напълно сериозно. Поради дебелия слой нанесена боя не можеше да се определи изразът на лицето му.

— Тогава нека лулата обиколи в кръг — продължи Олд Шетърхенд, — а аз ще ти казвам думите, които трябва да повториш.

— Кажи ги и вождът на юта ще ги повтори!

Тази готовност изглеждаше добър признак и ловецът се зарадва от сърце, но все пак му се стори необходимо следното предупреждение:

— Надявам се, че този път намеренията ти са честни. Винаги съм бил приятел на червените мъже. В случая се съобразявам с това, че юта са били нападнати, защото, ако не беше така, сега нямаше да се отървете тъй евтино.

Вождът гледаше пред себе си, без да вдига очи към говорещия. Олд Шетърхенд свали от врата си калюмета и го натъпка с тютюн. След като го запали, развърза ремъците на вожда. Индианецът трябваше да стане, да пусне дим в познатите шест посоки и да каже:

— Големия вълк, вождът на ямпа-юта, говори от свое име и от името на своите воини. Той говори на бледоликите, които вижда, на Олд Шетърхенд, Олд Файерхенд, на всички други, както и на Винету, вожда на апачите. Всички тези воини и бели мъже са наши приятели и братя. Никога никой от нас не бива да им причинява зло и ние трябва по-скоро да сме готови да умрем, отколкото да допуснем те да ни считат за свои врагове. Това е моята клетва. Аз казах! Хау!

Той отново седна. Сега развързаха и другите индианци и лулата тръгна от уста на уста, докато се изредиха всички. Дори и малката Елен Патерсън трябваше да участва. После червенокожите получиха оръжията си. В това нямаше нищо рисковано, ако можеше да се вярва на клетвата им. Въпреки всичко белите бяха колкото се може по-предпазливи и всеки от тях държеше ръката си близо до револвера. Вождът взе коня си и каза на Олд Шетърхенд:

— Ще се връщаме в нашия лагер.