Съкровището в Сребърното езеро

Постепенно започнаха да се оттеглят и спасителите на навахите. Юта се движеха просто по петите им. Те пестяха стрелите си и се сражаваха само с пушки. Така едните се изтегляха от едно място на друго, а другите ги следваха, докато отстъпващите достигнаха до мястото, където се бяха скрили преди. Белите предложиха всички да се изпокрият бързо в пещерите и вдлъбнатините на скалите. Малката мечка играеше ролята на преводач. След малко всички изведнъж се отдръпнаха назад и от доскоро тъй наблизо преследваните хора не остана и следа. Намираха се на сигурно място, защото наоколо имаше прикрития срещу стрели и куршуми, докато войните на юта нямаше къде да се скрият. Ако и очакваната помощ дойдеше скоро, можеха съвсем спокойно да гледат на по-нататъшния развой на битката.

А тази помощ вече се беше отправила на път. Олд Файерхенд бе разказал накратко на Голямата мечка случилото се. Лицето на индианеца доби загрижен вид и той каза:

— Нинтропан Хауей предупреждаваше навахите. Посъветва ги да почакат, докато се съберат всички техни воини. Но те мислеха, че юта още не са се обединили, и смятаха да унищожат отрядите им поотделно. А сега ги сполетя същата съдба, която искаха да приготвят на враговете си. Дори да успеят да избягат в планината, броят на преследвачите им ще нараства непрекъснато и никак не е изключено да видим тук, край Сребърното езеро, събрани около хиляда юта.

— А какво е твоето положение? Дали юта ще се отнесат към тебе като към неприятел?

— Сигурно.

— Тогава се намираш в опасност.

— Не. .

— Може би защото разчиташ на тимбабачите и очакваш още навахи?

— Не. Нинтропан Хауей разчита само на себе си.

— Не мога да те разбера.

— Той не се страхува и от хиляда юта, защото само ако вдигне ръката си, те ще бъдат загубени. Само един кратък миг ще ги убие всичките.

— Хмм! Всичките ли?

— Не ми ли вярваш? Да, вие бледоликите сте много умни хора, но никой от вас няма да се сети за подобно нещо.

Той изрече тези думи гордо и спокойно. Олд Файерхенд повдигна рамене. Погледът му обходи скалите и планините около езерото. После по лицето му заигра лека усмивка и той каза:

— Но и ти не си бил човекът, който се е сетил за това.

— Не. Но кой ти каза?

— Аз самият го разбрах. Ти спомена, че ние белите не бихме могли да се сетим за подобно нещо. Е, аз ще ти докажа противното. Ние сме достатъчно умни, за да можем да надникнем в душите ви.

— Ти мислиш, че знаеш защо Голямата мечка не се страхува и от хиляда неприятели?

— Да.

— Кажи ми!

— Добре! Казваш, че ще убиеш хиляда юта за няколко мига?

— Да.

— Ако се намират в каньона?

— Да.

— Това не може да се постигне с ножове, пушки или други някакви оръжия, а само чрез някаква природна сила. Чрез въздуха, чрез буря? Не. Чрез огън? Пак не. Значи с помощта на вода.

— Мислите ти са добри и умни. Но, ще стигнат само дотук.

— Ще видим! Къде ще намериш достатъчно количество вода, за да убиеш толкова много хора? В езерото. Ще влязат ли тези хора в езерото? Не. Следователно езерото трябва да отиде при тях. Водите му ще се излеят внезапно в каньона. Как може да стане това? Между езерото и каньона се издига висока и здрава дига. Е, някога тази дига не се е намирала там. Била е построена, а същевременно е било направено някакво съоръжение, с чиято помощ тя може внезапно да се отваря, тъй че сухият каньон да се превърне в буйна река само за един миг. Отгатнах ли?

Въпреки че индианците умеят да запазват спокойствие при всякакви случаи, Голямата мечка скочи и извика:

— Ти да не си всезнаещ?

— Не, но мога да мисля.

— Наистина отгатна! Но как е достигнала тази Тайна до Голямата мечка?

— Той я е наследил.

— А как се отприщва дигата?

— Ако ми разрешиш да я разгледам по-подробно, ще мога скоро да ти отговоря на въпроса.

— Не, Нинтропан Хауей няма право да ти даде такова разрешение. Но можеш ли да отгатнеш защо е била издигната дигата?

— По две причини. Първо, като средство за защита. Всички завоеватели на южните области са идвали откъм север. Този голям каньон е бил обикновено техният път. Дигата е била Построена, за да препречи този път и за да може водата от езерото внезапно да се излива в каньона.

— А втората причина?

— Съкровището.

— Съкровището? — попита вождът, като отстъпи крачка назад. — Какво знаеш за него?

— Нищо. Но мога да отгатна много неща. Виждам езерото, бреговете му, околността му и размислям. Преди да е била построена дигата, не е имало и езеро, а дълбока долина, през която потоците са се стичали надолу по каньона, който сами са издълбали в скалите. Тук е живял богат народ. Дълго време се е борил срещу нахлуващите завоеватели. Но най-сетне този народ разбрал, че трябва да отстъпи скъпоценностите си, свещените си съдове, тук, в долината, и издигнали дигата, за да се образува голямо езеро, чиито води да бъдат безмълвни пазачи на съкровището.

— Мълчи, мълчи! — извика Голямата мечка уплашено. — Да не говорим за съкровището, а само за дигата! Да, Голямата мечка може да я отприщи. Може да удави хиляда и повече юта, ако те се намират в каньона. Да го стори ли, ако дойдат?

— За бога, не! Има и други средства да ги сломим.