Съкровището в Сребърното езеро

— Воините на юта са се разделили. Половината от тях са спрели с конете там наляво, където свършва пътят откъм котловината. Другата половина се намира вдясно при началото на каньона. Там са разкрили някаква дупка, където изчезват един по един.

— Дупка ли? — попита Голямата мечка изплашено. — Значи тунелът им е известен и тайната ми е издадена. Това не може да е сторил никой друг освен Дългото ухо. Но как я е научил? Елате с мен! Трябва да видя дали е истина!

Нитропан Хауей забърза напред към дигата и тримата го последваха. Скоро видяха между дърветата да се светлее началото на каньона. Купчината камъни беше преместена и на лунната светлина можеха да се различат фигурите на юта, които навлизаха в тунела.

— Да, тайната ми е разкрита — каза Голямата мечка. — Те искат да се промъкнат до острова и да ни нападнат в гръб, а също и да вземат съкровищата ми, като мислят, че са все още на дъното на езерото. Ще ми платят за това. Трябва да отида бързо на острова. Нека Олд Файерхенд и Олд Шетърхенд ме придружат! Но Винету нека остане тук! Трябва да му покажа нещо.

Той отведе апача няколко крачки напред до едно място, където дигата се спускаше отвесно към езерото. Там на земята лежеше скален къс, който тежеше много центнери (мярка за тежест, равна на 50 или 100 кг. Б. пр.); той се намираше върху пласт от по-дребни камъни, подредени по странен начин. Голямата мечка посочи един от тези камъни и обясни:

— Щом Винету забележи оттук, че запаля огън на острова, нека изкърти този камък, след което скалата ще падне във водата. Но нека моят червен брат отскочи бързо назад и не се плаши, когато чуе силен трясък.

Нинтропан Хауей се отдалечи тичешком и двамата ловци го последваха. Той измъкна бързо от огъня една главня и скочи с нея в една лодка. Докато той се стараеше да запази пламъка й, Олд Файерхенд и Олд Шетърхенд взеха веслата. Отблъснаха лодката от брега и се отправиха към острова. Когато го достигнаха. Голямата мечка се втурна в постройката. В огнището имаше натрупани сухи съчки и дърва. Той ги извади навън и ги запали.

— Нека моите братя се ослушат! — подкани той ловците, сочейки с ръка към мястото, където бе останал Винету.

Отначало оттам се разнесе кратко глухо търкаляне на камъни, после шумното разплискване на големи водни маси сякаш се бе срутила цяла къща.

— Успяхме! — извика Голямата мечка и въздъхна дълбоко. — Входът е затрупан, юта са обречени. Елате с мене!

Той се върна отново в постройката и влезе в помещението. Сега ловците видяха, че огнището бе поставено върху подвижна основа. Червенокожият го премести настрани без усилия. Отдолу се откри тъмен отвор, в който Голямата мечка се заслуша.

— Вътре са, чувам ги да идват — каза той. — А сега бързо да им пуснем водата!

Той изскочи навън и отиде зад постройката. Двамата ловци не можаха да видят какво направи там. Но когато се завърна, той посочи към едно място във водата на езерото и обясни:

— Виждате ли как се движи водата ей там? Образува се водовъртеж, защото водата се всмуква надолу и нахлува в тунела, който аз отворих.

— Господи! Но юта ще се издавят като кучета! — извика Олд Шетърхенд.

— Да, всички до един! Никой няма да се отърве!

— Ужасно! Нямаше ли друг изход?

— Не. Не бива никой да избяга от онези, които узнаха тайната.

— Но ти разруши собствената си постройка!

— Да, разрушена е и никога не може да бъде възстановена. . Всичко ще се напълни догоре с вода. Елате вътре!

Тръпки на ужас побиха двамата бели. Изкачващата се вода изтласкваше нагоре застоялия въздух. Чувстваше се нахлуването му от отвора в пода. Това означаваше смърт за повече от сто човека.

— Но и пленниците ни в съседното помещение ще се удавят! — каза Олд Шетърхенд. — Нали са още тук!

— Няма. Тази стена ще противостои на водата известно време. Но после ще трябва да ги измъкнем оттам. Слушайте! — Отдолу се разнесе шум и скоро се показа един червенокож с факел в ръка. Беше Дългото ухо. Голямата мечка искаше да удави и него, но Олд Файерхенд успя да го убеди да не извършва и тази жестокост. Едва тимбабачът се озова на сигурно място, и нивото на водата вътре в острова се изравни с водата в езерото; приличният на фуния водовъртеж изчезна.

Дългото ухо седна до огъня. В момента му беше невъзможно да стои прав. Голямата мечка седна срещу него, измъкна от пояса си револвер и му заповяда заплашително:

— А сега нека вождът на тимбабачите разкаже как е попаднал в тунела заедно с юта. Ако излъже Нинтропан Хауей, той ще му изпрати куршум в главата. Дългото ухо знаеше ли тайната на острова?

— Да — призна вождът.

— Кой ти я издаде?

— Самият ти.

— Не е вярно!

— Вярно е. Бях седнал отвъд под стария дъб, когато ти се приближи със сина си. Спряхте се наблизо и започнахте да говорите за острова, за вашите съкровища и за тунела, от който може да се пусне водата в каньона. Спомняш ли си?

— Да.