Съкрушени

Спенсър бързо кимна, но се почувства като отчаяна идиотка.

— За да поговорим за Али, имам предвид. Имаш някои доста добри идеи.

За части от секундата Чейс като че ли изглеждаше разочарован, но след това се усмихна.

— Определено — отвърна той. — Това би ми харесало… много. — Той протегна ръка, за да се ръкува със Спенсър, но тя го придърпа към себе си и го прегърна. Той миришеше на кожа и цитрусов дезодорант. Трябваше да положи големи усилия, за да не прокара пръсти през косата му.

Чейс се отдръпна от нея, огледа я отново и я погали с палец по бузата. Тя настръхна.

— Може би следващият път ще ми кажеш коя си, Бритни — подразни я той. След това се обърна и излезе от музея.

Спенсър го последва от разстояние, като го гледаше как се отдалечава по една странична уличка и свива към пазара. След като се изгуби от погледа й, тя се облегна на стената на сградата и направо се разтопи от удоволствие. Това беше невероятно.

От другата страна на улицата се разнесе звук. Спенсър подскочи, внезапно застанала нащрек. Една празна кутийка от диетична кола се търкулна под близката кола. На прозореца на паркирания вдясно ван се появи лице, но когато тя се обърна, за да го види, там нямаше никой.

Когато след това телефонът й изпиука, тя почти го беше очаквала. Но звукът дойде от стария й телефон — беше получила писмо в училищната си поща. Макар да не беше от А., Спенсър се сепна, щом видя думите.

Спенсър, искам да ти задам още няколко въпроса. Ще дойда утре да поговорим. У вас, в четири следобед. Моля те, потвърди получаването на това съобщение.

Джасмин Фуджи.

Пръстът на Спенсър увисна колебливо над бутона за отговор. Но след това, преглъщайки буцата, която бе заседнала в гърлото й, тя натисна бутона за изтриване.

17. И победителят е…

В сряда сутринта, само три дни преди бала, всички ученици от горните класове на „Роузууд дей“ се събраха в салона. Момичетата пишеха съобщения на телефоните си или играеха „Растения срещу зомбита“, а група ученици от театралната трупа разиграваха дуел от „Макбет“, който бяха представили на училищна сцена предишния месец. Над сцената имаше голям банер с надпис „КРАЛ И КРАЛИЦА НА БАЛА“. На масата чакаха две позлатени и обсипани с фалшиви скъпоценни камъни корони, които бяха украсявали главите на кралете и кралиците от отминалите години. На сцената бяха облегнати и два кралски скиптъра, които кралят и кралицата носеха на бала. Сутринта се беше провело гласуването и гласовете бяха преброени веднага. Сега трябваше да обявят победителите.

Хана седеше заедно с останалите кандидати на сцената, а сърцето й биеше като полудяло. Тя огледа пълния салон. Къде, по дяволите, беше Майк? Той не би пропуснал това събиране, нали? Хана го беше видяла сутринта, преди първия час, така че беше сигурна, че не е болен.

Тя погледна към Чейси Бледсоу, която седеше през два стола от нея. Чейси не спираше да се взира в тълпата, като раздаваше грациозни, изпълнени с надежда усмивки наляво и надясно. След това тя се обърна към Хана и очите й грейнаха.

— Вълнуваш ли се? — попита тя, а гласът й леко потрепери.

Хана кимна в отговор. Тя беше твърде притеснена и надъхана, за да говори. Всичките дни, в които не беше провеждала кампания, й тежаха като камък на гърдите. Ами ако Чейси спечели? Щеше ли да успее да го преживее?

Ноъл, който седеше до Хана, преплете пръсти на тила си и се прозя шумно. Хана се обърна към него.

— Ти изобщо не ми изглеждаш нервен.

Ноъл сви рамене.

— Тези неща не са важни за момчетата. — После лицето му стана сериозно. — Хей, според теб какво става с Ариа?

Хана примигна.

— Какво имаш предвид?

— Държи се… странно. — Той отупа ръкава на училищното си сако. — Помислих си, че ще се зарадва, като я изберат за отговорник по декора, а тя като че ли се ядоса, че съм я записал в конкурса.

Хана се облегна назад.

— Ти си я записал? — Ариа не им беше споменала за това.

Ноъл кимна.

— Казвала ли е защо не иска да участва?

Хана огледа маникюра си, избягвайки погледа му.

— Може би просто е зарината в работа.

— И тя така каза, но според мен има друга причина. — Ноъл погледна към тълпата. — Държи се по същия начин, както когато се върнахме от Исландия.

При тези думи цялото тяло на Хана се вцепени. Какво се опитваше да й каже той? Спенсър и Емили подкрепяха теорията, че помощникът на Али е момче, и тя се беше съгласила. Добре, Ноъл беше момче. Момче, което вече знаеше твърде много, заради отношенията си с Ариа. На какво ли беше способен?

С всеки изминал ден в главата й се появяваха все повече странни спомени за него. В шести клас, след като Скот Чин беше намекнал, че нещата между Ноъл и Али са се сгорещили, Хана се беше вманиачила да ги следи. През втората седмица след началото на учебната година, докато беше в час по музика, тя погледна през прозореца и видя две глави, които се отдалечаваха към площадката. Едната беше на Али, а другата на Ноъл.