Съкрушени

Тя помоли да отиде до тоалетната и се измъкна навън. Какво ли ще направят, когато се целунат? Дали ще затворят очи или ще ги държат отворени? Какво ще правят ръцете им? Когато — ако — Хана целунеше момче, тя искаше да е подготвена.

Но когато се изкачи на хълма до площадката, те седяха и се поклащаха на люлките. Главата на Али беше наведена, а Ноъл беше отпуснал длан върху гърба й. След миг Хана осъзна, че момичето плаче. Това й подейства още по-шокиращо, отколкото ако ги беше видяла да се целуват — тя предполагаше, че Али не е проронила и една сълза през живота си.

— Не мога да повярвам, че това се случва — чу Хана гласа на Али.

— Всичко ще бъде наред — отвърна Ноъл. — Гарантирам ти.

Тогава Хана нямаше представа за какво говорят. Ами ако имаше някаква връзка с близначката й? Кортни, Тяхната Али, все още беше в „Радли“, но размяната стана само няколко дни по-късно. Може би Али беше разбрала, че Кортни се връща. Може би се притесняваше. И може би беше споделила всичко с Ноъл.

И може би той беше обещал да й помогне — по всеки възможен начин.

Всички в салона започнаха да ръкопляскат, когато на подиума излезе директорът Апълтън. Хана примигна и се откъсна от спомените. Момичетата от комитета излязоха след него. Ариа вървеше последна и изглеждаше нервна, странна и не на място сред клонингите с лъскави коси, блестящи устни и чанти на Тори Бърч. Хана се опита да улови погледа й, но Ариа не гледаше към нея.

Апълтън взе микрофона.

— Време е да обявим нашите крал и кралица.

Сърцето на Хана заблъска в гърдите й. Тя отново се огледа за Майк, но не можа да открие чернокосата му глава.

Апълтън извади лъскав бял плик от вътрешния джоб на блейзъра си и го разряза с нокът. После внимателно разгъна листчето и няколко секунди наглася очилата си. Хайде, казвай го!, искаше да изкрещи Хана.

— Първо, нашият крал на бала. — Апълтън нагласи микрофона и от тонколоните се разнесе скърцане. — Победител е… Ноъл Кан!

Всички се развикаха радостно. Ноъл се изправи и отиде до подиума, раздавайки на всички усмивки от типа „аз съм готин и го знам“. Хана погледна към Ариа. Тя ръкопляскаше, но в изражението на лицето й имаше нещо. Хана отново се сети как Ариа не им беше казала, че Ноъл я е включил в конкурса. Ами ако това не беше единственото нещо, което не им беше казала?

След като короната беше поставена на главата на Ноъл и ръкоплясканията утихнаха, Апълтън отново се изправи пред учениците.

— А сега името, което всички очаквате — на нашата кралица на бала. — Той присви очи под ярката светлина от лампите. — Победителка е…

Силната светлина палеше челото на Хана. По тила й изби пот. Тя погледна към тълпата. Очите на всички бяха вперени в подиума. Внезапно главата й се напълни с милион мисли и нито една от тях нямаше нищо общо с А: Дали изглежда изчервена и нервна, или спокойна и великолепна? Ами ако спечелеше? Ами ако изгубеше?

— Хана Мерин!

Хана притисна длан към устата си, за да попречи на възторжения писък. Публиката заръкопляска гръмотевично. Когато се изправи, за да се ръкува с Апълтън, краката й трепереха. Внезапно една ръка сграбчи нейната.

— Поздравления — разнесе се нечий глас. — Ти ще си идеалната кралица.

Очите на Чейси бяха навлажнени, но на лицето й грееше широка усмивка, сякаш всъщност се радваше за Хана.

— Б-благодаря — заекна Хана, хваната неподготвена. Повечето подгласнички говореха глупости за победителката. Това практически си беше задължително.

Тя се обърна и тръгна към подиума. Разнесе се щракване и стотици синьо-бели балони се откъснаха от мрежата на тавана и се изсипаха върху главата й. Тя започна да ги отблъсква със смях. Тълпата изрева. Момичетата от комитета се усмихваха. Ариа се приближи до Хана и я прегърна.

Когато Хана се обърна и прие короната, скиптъра и дори малко наметало от изкуствена синя кожа, всичките проблеми се изпариха от главата й. За една сияйна, брилянтна секунда тя беше само кралицата на бала и нищо друго — не пазителката на тайни, не жертвата, не натопената убийца. А. не можеше да я докосне. Животът й беше обикновен, красив и абсолютно перфектен.

Събранието се разпусна и Хана тръгна надолу към стотиците хора, които я поздравяваха. Когато някой я хвана за ръката в дъното на залата, тя предположи, че това е просто поредният човек, който иска да я поздрави. Жената в тъмносин костюм й се намръщи и я погледна със стоманените си очи. Писъкът замръзна в гърлото на Хана. Агент Фуджи.

— Поздравления, Хана — рече спокойно жената. — Не исках да развалям момента, но трябва да ти задам още няколко въпроса, а ти си трудно откриваема. Имаш ли нещо против да мина през дома ти утре следобед, около четири и половина?

Долната устна на Хана затрепери. Защо ще иска Фуджи отново да говори с нея?

— У-утре след училище сигурно ще трябва да се занимавам с разни бални неща.