Следотърсачът

– Не ставай глупав – рече му Парам. – Умбо ще върне вас, двамата мъже, един месец назад във времето. Или година. И тогава няма да ви има и ще разполагате с достатъчно време, за да се скриете. Те никога няма да ви открият. Няма нужда да преминавате през Стената, за да сте в безопасност. Само ние, избраните, ние, късметлиите от кралски произход – усмихна се тъжно тя. – Междувременно нека оставим Риг да се съсредоточи и да намери подходящо място.

Умбо извади кесията със скъпоценни камъни от панталоните си.

– Риг, трябва да ги вземеш.

– О, много хубаво, разсейвай го – упрекна го тихо Парам.

– Защо? – попита Риг. – Та у теб са на сигурно място.

– Златния мъж ги е дал на теб.

– Кой?

– Баща ти.

– Никой никога не го е наричал така.

– Ние, децата, го наричахме – рче Умбо. – Всички го наричахме така. Но не пред него, нито пък пред теб.

– Но Златния мъж е Безсмъртния – възрази Риг. – Мисля, че Баща ми вече не е достоен за титлата.

– Той е дал скъпоценните камъни на теб, значи са твои. А и от каква ли полза биха били те на мен, на Самуна и на Оливенко, ако се укрием? Мисля, че разбрахме вече какво ще ни сполети, ако продадем и един от тях.

Умбо бръкна за ножницата, окачена на колана му. В нея беше ножът, който Риг бе откраднал от миналото.

– Задръж го, вече е твой – спря го Риг. А когато Умбо понечи да възрази, додаде: – Подарък.

Парам вдъхна дълбоко и каза:

– Риг, не разбирам защо трябва да се делим. Умбо може да ни върне в миналото всички наведнъж. Доказа го, когато ни върна във времето на Оливенко.

На Риг не му се наложи да отговаря – отговори Умбо:

– Риг не се тревожи за връщането в миналото, а за завръщането в настоящето.

– Но ти си го правил толкова пъти! – учуди се Парам. – Съобщенията, които си пращал на себе си, на Риг, на Самуна...

– Когато просто се появиш пред някого и му кажеш нещо, е различно. Аз си оставам в настоящето и само отчасти се връщам в миналото. Или съм едновременно и в двете времена. Но когато се озова в миналото изцяло, както когато със Самуна отидохме, за да вземем един камък от скривалището близо до О, не успявам да се върна в настоящето в същото време. Тогава със Самуна се върнахме един ден преди да пристигнем в О. И повече от ден преди да се завърнем в миналото.

– Но какво е един ден. Кого го е грижа за един ден? – попита Парам.

– Прощавайте, госпожо, но ние не знаем дали всеки път ще бъде един ден – отвърна Умбо. – Може да е само един ден, но може и пропорцията да се запази. Ние се върнахме шест месеца назад, а после се върнах обратно малко повече от ден по-рано. Година може да означава два дни отклонение. За хиляда години то може да е повече от две хиляди дни. За единайсет хиляди години – двайсет и две хиляди дни. Почти петдесет години.

Парам кимна.

– Но щом напускаме този ограден свят, има ли значение?

– Ако поискаме някой ден да се върнем в него? – попита Риг. – Ами ако открием начин да свалим от власт генерал Гражданин? Защото имам чувството, че двамата с майка ми смятат да напомнят на всички защо изобщо се е състояла Народната революция. С какво ли можем да сме от полза, ако пристигнем трийсет години преди да сме се родили?

– Или триста години, защото може да е на съвсем случаен принцип – додаде Умбо.

– Или може би след като отидем толкова назад в миналото, той не би могъл изобщо да се върне напред и ще заседнем в света отпреди човечеството да е пристигнало тук. Това е опит, който не можем да си позволим, когато рискуваме всичко.

– Затова аз ще остана в настоящето и ще изпратя Риг, Самуна и Оливенко в миналото отпреди съществуването на Стената. После те ще ни изчакат и ние да минем през Стената, като използваме твоето умение да ставаш невидима. Ако успеем.

– Ами ако не успеем? Ами ако Стената ни спре дори в забавеното време? – попита Парам.

– Тогава аз ще се върна обратно и ще взема и теб – отвърна Риг.

– И ще оставим Умбо.

– Без нас нищо няма да застрашава особено Умбо.

– Какво ли им пука на тях за мен? – попита Умбо с безгрижен тон, но в гласа му имаше рязка нотка и Риг осъзна, че на приятеля му наистина му е криво колко е незначителен в очите на историята.

– Прав си – рече му той. – На никого не му пука за теб, но това е, защото те са тъпи. Ти си най-могъщият от нас. Ти си този, който в действителност пътува във времето. Ти си този, който променя нещата. Единственият.

Той забеляза, че Парам погледна отново Умбо. Може би на нея, израснала в свят, където значение имаха само кралските особи, не º беше хрумвало, че Умбо е важен човек. Той беше син на селянин от горното течение на реката. Но беше и единственият пътешественик във времето на света. Нямаше да º навреди да разбере, че благородничеството по рождение не значи нищо. Единствено уменията и делата те правят важен и истински благороден.