Слепота

Вече беше се отдалечила доста от мястото, където остави мъжа си и другите, когато се озова пред един супермаркет. Вътре нещата изглеждаха по същия начин, празни рафтове, съборени витрини, блуждаеха слепи хора, като повечето от тях бяха на четири крака и с ръце опипваха мръсния под, надявайки се да намерят още нещо, което да става за ядене, консерва, устояла на ударите, с които се бяха опитали да я отворят, някакъв пакет каквото и да било, картоф, пък бил той стъпкан, къшей хляб, макар и вдървен. Жената на лекаря си помисли, Въпреки всичко, има нещо, огромно е. Един сляп стана от пода и се завайка, стъкло от бутилка се беше забило в коляното му, кръвта вече се стичаше по крака му. Слепите от групата го наобиколиха, Какво стана, какво стана, а той каза, Стъкло, в коляното, Кое, Лявото, една от слепите се наведе, Внимателно, да не би да има още стъкла наоколо, докосна, опипа, за да различи двата крака, Ето го, каза, още е вътре, един от слепите се разсмя, Щом още е вътре, възползвай се, останалите също се разсмяха, и мъже, и жени. С палеца и показалеца оформи пинцета, този жест е съвсем естествен и няма нужда да се учи, и измъкна стъклото, после превърза коляното с един парцал, който носеше в чантата си, а накрая допринесе за общото добро настроение, като добави една смешка от себе си, Няма какво да се прави, бързо му излезе, всички се разсмяха, а раненият отвърна, Когато имаш нужда, можем да проверим какво друго може да ми влезе, със сигурност в тази група нямаше семейни двойки, тъй като никой не се възмути, всички бяха хора с разкрепостени нрави и свободни връзки, освен ако тези двамата не са съпруг и съпруга, откъдето да идва доверието помежду им, но в действителност не приличат, защото пред хората не биха говорили по този начин. Жената на лекаря се огледа наоколо, онова, което все още ставаше за ядене, тъкмо се оспорваше с размяна на юмруци, които почти непрекъснато се губеха във въздуха, имаше и блъскане, но там дори не се подбираше между противници и другари, понякога обектът на спора се изплъзваше от ръцете им и оставаше да лежи на пода в очакване някой да се натъкне на него, Тук няма хлабаво, помисли, използвайки израз, който не беше обичаен за нейния речник, по този начин още веднъж доказа, че силата и естеството на обстоятелствата силно влияят върху лексиката, да вземем за пример и онзи военен, който каза по дяволите, когато го заплашиха да се предаде, и така си осигури опрощаване на престъплението на лошото възпитание при бъдещи излияния в по-малко опасни ситуации. Тук няма хлабаво, помисли отново, и вече се канеше да излезе, когато през главата й мина друга мисъл, беше като прозрение, В подобен магазин трябва да има склад, нямам предвид голям склад, той е на друго място, далече най-вероятно, а склад, където има запаси от продуктите, които най-много се консумират. Превъзбудена от идеята, започна да търси някоя затворена врата, която да я отведе в пещерата на съкровищата, но всички бяха отворени и вътре всичко беше опустошено по същия начин и навсякъде същите слепи преравяха същия боклук. Най-накрая, в един тъмен коридор, където дневната светлина едвам проникваше, видя нещо, което й заприлича на място за товарене. Металните врати бяха затворени, а отстрани имаше друга врата, гладка, от ония, които се плъзгат по релси, Мазето, помисли, слепите, които бяха стигнали дотук, се бяха натъкнали на затворения път и навярно бяха разбрали, че става дума за асансьор, но никой не се беше сетил, че би било нормално да има също и стълба за случаите, когато няма ток, примерно като в настоящия случай. Бутна плъзгащата се врата и почти едновременно разбра две неща, първо, че там, откъдето трябваше да слезе в мазето, беше непрогледен мрак, и веднага след това усети отчетливата миризма на неща за ядене, макар и затворени в съдове, които наричаме херметически, просто гладът винаги е имал изключително фино обоняние, от онези, които минават през всички прегради, като при кучетата. Бързо се върна назад, за да вземе от боклука найлоновите торбички, от които щеше да има нужда, за да пренесе храната, като в същото време се питаше, Без светлина как ще разбера какво да взема, сви рамене, притеснението беше излишно, съмнението сега, имайки предвид в какво крехко състояние се намираше, трябваше да е дали ще има сили да носи пълните торби, да повтори пътя, откъдето беше дошла, в този момент бе обхваната от ужасен страх да не би да не успее да се върне там, където я очакваше съпругът й, знаеше името на улицата, него не го беше забравила, но толкова много беше обикаляла, че се парализира от отчаяние, после бавно, сякаш неподвижният й ум най-сетне бе започнал да се движи, се видя надвесена над карта на града, търсейки с върха на пръста си най-краткия път, сякаш имаше два чифта очи, едните я виждаха как гледа картата, а другите гледаха картата и пътя. Коридорът продължаваше да е пуст, беше извадила късмет, тъй като заради нервността от направеното откритие беше забравила да затвори вратата. Сега внимателно я затвори зад себе си, за да се потопи в пълен мрак, беше сляпа колкото и слепите отвън, разликата беше единствено в цвета, ако бялото и черното действително са цветове. Плъзгайки се покрай стената, започна да слиза по стълбите, ако това място се окажеше, че не е тайно и някой тръгнеше да се качва от дъното, трябваше да постъпят както беше видяла на улицата, единият от двамата да се пусне от сигурната опора, да се придвижи, плъзгайки се покрай неясната материя на другия и може би за миг абсурдно да се уплаши, че стената няма да я има от другата страна, Губя разсъдък, помисли, и имаше основания за това, слизайки като сега в мрачната дупка, без светлина и надежда да я види, докъде, тези подземни складове обикновено не са високи, първо стълбищно рамо, Сега вече знам какво е да си сляп, второ стълбищно рамо, мракът се беше полепил по лицето й като някаква гъста смеска, очите й се бяха превърнали в топки дзифт, Какво има пред мен, и веднага след това друга мисъл, още по-плашеща, А как ще намеря после стълбите, внезапна загуба на равновесие я принуди да се наведе, за да не падне без опора, почти губейки съзнание, Чист е, говореше за пода, струваше й се възхитително някъде да има чист под. Малко по малко започна да се възстановява, чувстваше тъпа болка в стомаха, не че беше нещо ново, но в този момент сякаш в тялото й не съществуваше нито един друг жив орган, там трябваше да са, но не искаха да дадат признаци на живот, сърцето, да, сърцето биеше като огромен барабан, вечно работещо слепешката в тъмното, още от първия мрак в корема, където беше направено, до последния, където щеше да спре. В ръката си все още държеше найлоновите торбички, не ги беше пуснала, сега единствено трябва да ги напълни, спокойно, складовете не са място за призраци и дракони, тук няма нищо повече от тъмнина, а тъмнината не хапе и не обижда, що се отнася до стълбата, ще я намеря, дори ако трябва да обходя цялата дупка. Решена, се канеше да стане, но си спомни, че е сляпа като всички слепи, по-добре да прави като тях, да се придвижва на четири крака, докато не срещне нещо пред себе си, отрупани с храна рафтове, каквато и да било храна, стига да може да се яде така както е, без да се готви и приготвя, защото не е време за фантазии.