Слепота

Поради други причини жената на лекаря си помисли, и го каза, че ще е по-добре да изчакат нощта да свърши, Най-спешното сега е да намерим храна, а в тъмното няма да е лесно. Имаш ли някаква представа къде сме, попита я мъжът й, Горе-долу, Далече ли сме от къщи, Доста. Останалите също пожелаха да узнаят на какво разстояние са от домовете си, казаха си адресите, а жената на лекаря им обясняваше приблизително, само кривогледото момченце не успя да се сети, но няма нищо странно, вече от много време престана да вика майка си. Ако тръгнат от къща на къща, от най-близката към най-далечната, първо ще е домът на момичето с тъмните очила, после на възрастния с черната превръзка, после на жената на лекаря, най-накрая на първия ослепял. Със сигурност ще следват този маршрут, понеже момичето с тъмните очила вече беше помолило да го отведат, когато е възможно, в дома му, Не знам как са родителите ми, каза, тази искрена загриженост показва как в крайна сметка са неоснователни предразсъдъците на онези, които отричат възможността за съществуването на силни чувства, включително синовното чувство, при случаите, за беда многобройни, на нередно поведение, особено що се отнася до обществения морал. Нощта захладня, на пожара не му остава вече много за горене, топлината, която все още се излъчва от жарта, не е достатъчна да стопли пронизаните от студ слепи, които се намират по-далече от входа, какъвто е случаят с жената на лекаря и нейната група. Седят заедно, трите жени и кривогледото момче в средата, около тях са тримата мъже, който ги види, ще рече, че така са се родили, наистина приличат на едно тяло, с едно дишане и единствен глад. Един след друг заспиват, беше лек сън, от който на няколко пъти им се наложи да се събудят, защото имаше слепи, които, станали от собственото си място, се изправяха и препъваха като сомнамбули в това човешко струпване, един от тях остана, беше все тая дали ще спи там, или на някое друго място. Когато дойде денят, само няколко тънки димни стълба се издигаха от останките, но и те не бяха задълго, защото скоро заваля ситен дъждец, просто воден прашец, сигурно, но този път беше упорит, отначало дори не успяваше да стигне до покритата с въглени земя, веднага се превръщаше в пара, но с течение на времето, както е известно, тихата вода толкова мокри жарта, че накрая я гаси, който иска, да се занимава с римуването. Някои от тези слепи хора не са слепи само с очите си, слепи са и възприятията им, няма как по друг начин да се обясни криволичещата мисъл, която ги накара да решат, че докато вали, желаната храна няма да дойде. Нямаше как да ги убедят, че преценката им е погрешна и че следователно и заключението им е погрешно, изобщо нямаше смисъл да им се казва, че още не е време за закуска, отчаяни се хвърлиха на земята да плачат, Няма да дойдат, вали, няма да дойдат, повтаряха, и ако в тия мизерни руини имаше макар и минимални условия за живот, отново щеше да се превърне в лудницата от едно време.