Смарагдово море

— Сякаш пък точно те биха могли да ми създадат истински неприятности — изсумтях насмешливо. — Просто се цупеха, защото разпитвах Флорънс за всички подходящи неженени мъже в Кейп Триумф.

Аделейд вдигна удивено вежди. Флорънс беше бивша възпитаничка на Бляскавия двор и се беше върнала от Адория миналата седмица, за да ни разкаже за преживяванията си.

— Какво си направила с Флорънс?

— Нали помните как искаше да си почине след обяда? Очевидно е свикнала да има камериерка, която да й помага през цялото време, което е глупаво, понеже е започнала оттам, откъдето и ние — така че доброволно предложих да й помогна да се настани в стаята за гости. А после се възползвах от шанса да изкопча от нея колкото може повече информация за всички мъже, които познава там.

Думите ми бяха посрещнати с мълчание и втренчени погледи. После Мира каза:

— Да. Разбира се, че си го направила.

— Използвам това, което тя ми каза, за да разуча някои от интересите им. Например има един изтъкнат банкер, който си търси съпруга, и той много си пада по тениса на трева. Знаете ли какво е това? Аз не знаех, макар че, разбира се, вече знам. Чета за него в почивките си.

— Всъщност — каза Аделейд — знам какво е. Но как така никога не си ни казвала за това?

Свих рамене:

— Искате ли да знаете? Искате ли да започнете да проучвате тези мъже?

— Не — казаха и двете.

— Виждате ли, ето защо не казах нищо, въпреки че с радост бих споделила… част от него… с вас. Но дали бих го казала на всички други? Никакъв шанс. И точно това казах на Клара и дружките й току-що.

— Тамзин, няма друга като теб — отвърна Аделейд с тон, изпълнен едновременно с възхищение и почуда.

Мира кимна: по-раншната й усмивка се беше върнала:

— И не бихме приели нещата да стоят по никакъв друг начин.

— Дразнете ме колкото си искате — казах, — но ви казвам: нещо става тук. Всеки път, когато Джаспър идва на посещение… не знам. Просто го чувствам. Трябва да бъдем готови.

Аделейд започваше да се отегчава от деловите приказки.

— Може ли да сме готови, след като си отвориш подаръка и хапнеш торта? Моля те.

Вдигнах сребристата кутия.

— Ах, добре, още не съм гладна, но нека погледнем това. — Когато отворих подаръка, открих полирана дървена писалка със стоманено връхче. Не беше нищо кой знае колко изискано, но беше явно нова и добре изработена. — Откъде, за Бога, взехте това? Никоя от вас няма излишни пари.

— Седрик я купи в града по наша молба. Знаехме, че след абсурдно богат съпруг това е подаръкът, който най-много би искала — обясни Аделейд. — Другата писалка, която използваше, почти се е разпаднала.

— Прави сте. Благодаря ви. — Заля ме неочаквана вълна от емоция. Нямах нужда от приятели, за да успея в Бляскавия двор, но със сигурност беше приятно да ги имам. — И благодаря и на Седрик.

— Може би ще спреш да бавиш писането на онези писма до семейството си — подхвърли Мира със забележително сериозно изражение. — Вчера май те видях да пишеш само три.

— Значи си пропуснала едно. Написах четири. — Погледнах надолу към писалката: изпитах болка в сърцето при мисълта за семейството си. Всичко, което правех тук, беше за тях, но по ирония цената на това бе да съм далече от тях. — Шестте благословени ангела знаят колко тъгувам за тях. Първият ми рожден ден, на който съм далече.

— Ти си късметлийка — каза Аделейд, като стана нетипично сериозна. — Да имаш такова семейство… да си толкова близо до тях.

Изпълненият с печален копнеж тон на гласа й ми напомни, че тя и Мира бяха изгубили семействата си. Моето може и да беше далече в Осфро, но поне го имах. Поне щях да го видя отново.

— Късметлийка съм — съгласих се. Оставих писалката и се приближих до приятелките си, придърпвайки ги в обща прегръдка. — Защото имам и семейство като това.

Прегръщахме се няколко минути, а после Аделейд каза:

— И така. Време ли е за торта?

Бях искрена, когато им казах, че имам предчувствие, че нещо ще се случи. Нужни бяха почти два месеца, преди да се окажа права. Преди това животът в Блу Манър течеше в обичайния си ритъм. Всяка седмица идваха учители да преподават предметите си, като редуваха нас и три други имения на Бляскавия двор. Учех. Наслаждавах се на компанията на Аделейд и Мира. Търпях другите. И винаги, винаги пишех писмата си до вкъщи.

Един зимен следобед Джаспър Торн — един от двамата братя, които бяха основали Бляскавия двор — ни повика да се явим в балната зала. Тази промяна в обичайното протичане на деня незабавно ме накара да застана нащрек. Когато пристигнахме и видяхме разстлани на пода одеяла и помощници, които подреждаха блюда с храна из стаята, изпаднах в още по-голяма паника.

— Знаех си — не спирах да повтарям на Мира и Аделейд. — Може би това е изненадващ тест. Такъв, който да ни накара да се замислим за големите изпити накрая.

Мистрес Мастърсън, която управляваше къщата, не искаше да ни каже нищо и аз неспокойно дебнех пристигането на Джаспър с надеждата да получа отговори.