Смарагдово море

— На вашите услуги. Не мога да кажа, че те разпознавам, а знам, че щях да помня, ако се бяхме срещали. Какво търсиш? Имаш кашлица? Трябва ти нещо, което да накара косата ти да расте по-бързо? Искаш бебе? Не искаш бебе? Знаеш ли, имам една панделка, за която мисля, че ще е идеална за теб. Зелена е — но не в опасно зелено.

— Опасно зелено?

— Тъмнозелено. Нежно зелено. Нищо, дето ще те вкара в беля, но има точно достатъчно блясък, че да хваща окото. И да, всички знаем ужасните последици от суетата, но между нас казано, не мисля, че има нещо лошо в една малка глезотия като тази. Струва ми се, че истинският грях е да не показваш тази красива коса, с която Урос те е дарил, нали? Ще ти дам добра цена за нея. Купи две и ще ти дам много добра цена. Влез да погледнеш.

Той влезе бавно, а аз го последвах вътре най-вече защото бях твърде стъписана от това посрещане. Уютната малка колиба се състоеше от една стая, разделена на две чрез каменно огнище на пространства за живеене и спане. Отне ми обаче един миг да различа двата участъка, защото както кухненската маса, така и малкото легло бяха скрити от безразборно струпани сандъци и торби.

Домакинът ми веднага се насочи към една купчина и вдигна от нея голяма торба, пристягаща се с връзки отгоре. След малко тършуване с елегантен жест извади две зелени панделки:

— Виждаш ли? Какво ти казах? Красиво, а? Можеш да ги пробваш, ако искаш. Ей там в онази кутия има огледало, което можеш да използваш. Всъщност продавам го на много разумна цена.

Избутах настрана панделките, които вдигна към лицето ми.

— Господин Робинсън! Моля ви, не съм дошла за това.

— О. Значи е по медицински причини, а? Разбира се, няма проблем. Да отидем при…

— Не съм дошла да купувам каквото и да е!

Той спря насред крачка и част от въодушевлението в изражението му помръкна.

— Не си дошла да поискаш от мен да дойда на църква, нали? Не мога да кажа, че съм изненадан, че биха опитали отново, и оценявам изобретателния подход да изпратят красиво момиче, но не съм…

— Може ли да млъкнете за няколко проклети секунди?

Нямах намерение да крещя, но това беше единственият начин да прекъсна бъбренето му. След няколко напрегнати мига той каза тихо:

— И така. Не си от Грашонд, нали?

— Не! Казвам се Тамзин Райт и започвам да разбирам защо всички стават толкова странни, когато спомена Яго Робинсън.

Той наклони глава:

— Яго? Никой в Констанси не ме нарича така. И за точно колко „странни“ говорим?

Облегнах се на една от грубите стени и скръстих ръце.

— Орла Микнимара ви нарича Яго.

— Откъде познаваш Орла?

— Ако спрете да се опитвате да ми продадете разни неща, ще ви кажа.

— Няма да кажа и думичка повече, кълна се. — В ненужна демонстрация на добри намерения, той затисна устата си с ръка.

Спестявайки му сложните подробности относно Бляскавия двор, обясних как сме претърпели корабокрушение, а после — доведени тук от баланкуанци и икори. Той слушаше във възхитително мълчание, но когато стигнах до частта за това как градът ни е подслонил в замяна на работа, изгуби самообладание.

— Нека изясня това. Вие сте двайсет и една на брой и те са впрегнали всички ви в принудителен труд?

— Не е принудителен. Искам да кажа, не е нищо, което бих избрала, разбира се, но те наистина ни издържат. Дадоха ни храна и нови дрехи. Нямах нищо против да се отплатя за това.

— Нови дрехи, а? — Яго огледа полата на тъмносинята ми рокля, която се подаваше изпод наметката. — Старото ви облекло неспасяемо ли беше?

— Не. Просто не беше…

— Да, знам. — Той подръпна червения си шал. — Нямаш представа колко ме тормозят заради това. Но да се върнем към теб. Значи ето те тук, изхвърлена на брега, лишена от модни дрехи, живееща при… При кого живееш?

— Самюъл Коул.

— Леле, добре. Значи са те впрегнали на работа, вероятно ти четат конско по няколко пъти на ден, а сега си тук, защото…?

— Защото трябва да стигнем до Кейп Триумф възможно най-скоро. Членовете на съвета казват, че ще ни помогнат, но не и докато времето не се стопли, така че вероятно ще чакаме цели два месеца, преди да можем дори да тръгнем! Но Орла ми каза как икорите скоро ще пътуват на юг по реката и че сте купили няколко места. Ако можете просто да отстъпите няколко от тях, тогава ние…

— Ей, ей, чакай малко. — Той вдигна ръка. — Затова ли си дошла? Да ми отмъкнеш мястото за пътуване на юг?

— Не да го отмъкна, не. Орла ще ви върне парите, за да можем да откупим местата. Вие просто трябва да ги отстъпите.

— „Просто“ да направя това, а? — Той започна да обикаля стаята в кръг, като клатеше глава. — Госпожице — как беше, Тамзин? Явно не разбирате от бизнес, в противен случай нямаше да предложите това със сериозно изражение.

— Разбирам много добре. Майка ми ръководи бизнес в Осфро… ъъ, предлага услуги на цял списък заможни клиенти. Помагах й да ги разпределя, да следи разплащането и всякакви неща.