Смарагдово море

— Тогава едва ли остава още дълго. Не е валял сняг, откакто сме тук, а по земята не е останал почти никакъв.

Още не можех да вдигна поглед, знаейки каквото знаех.

— Тогава съм сигурна, че скоро ще чуем нещо. А все още имат да правят много планове. Тук сме от по-малко от седмица.

Скърцане по стълбите беше единственото, което ни предупреди, преди Дайна да пристъпи през прага:

— Вие четирите още ли сте будни? Прахосвате свещи. А ти — тя се обърна към мен с ръце на хълбоците. — Хабиш хартия.

Дописах последната си дума.

— Гидиън ми даде тази.

— А Урос ни даде света. Това не означава, че имаш право да злоупотребяваш с което и да е от двете. Гидиън е грижовен, щедър човек и най-вероятно е вярвал, че ще ти помага с някое и друго писмо от време на време — не с безкрайни писания всяка вечер! — Дайна вдигна снопа бяла хартия.

— Хей! — Скочих на крака. — Това е мое.

— Нищо в това домакинство не е твое. Ще задържа това и ще ти отпускам по един лист на свещени празници. Така няма да я пропилееш и да изчерпиш запасите му — защото той несъмнено ще продължи да те снабдява. От доброта и по задължение, разбира се. Правя това за доброто на всички.

— „Бъдете предпазливи с онези, които твърде бързо действат във ваш най-добър интерес, а още по-бързо ви казват, че го правят. Твърде често вашите най-добри интереси стават неразличими от техните.“

Това удивително цитиране на свещените писания бе изречено от Дамарис. Сериозното й изказване бе подкопано от дръзка усмивка, която стана по-широка, когато видя как Дайна зяпва.

— Какво? — попита Дамарис невинно. — Имаше го в един от пасажите, които ми възложихте да прочета тази сутрин. Опитвах се да приложа наученото в ежедневния си живот. Направих ли го правилно?

Дайна пребледня като платно, после почервеня, когато я обзе ярост.

— Мислиш, че това е забавно? Да цитираш свещените книги за свои собствени коварни цели? Това е богохулно и нечестиво.

— Нечестиво ли? — Пристъпих няколко крачки по-близо до Дамарис. — Не мисля наистина…

— Не ме е грижа какво мислиш! — Очите на Дайна пламтяха. — Всичките сте грешни и себични и ангелите ви накараха да претърпите корабокрушение тук, за да се научите на смирение. Дамарис — последвай ме. Тъй като си въобразяваш, че така добре си запозната със свещените писания, можеш да седнеш край огнището и да препишеш първите три глави от Завет за ангелите, преди да си легнеш да спиш.

Когато Дамарис понечи да тръгне към вратата, протегнах ръка да й препреча пътя:

— Това е огромно! Ще й отнеме половината нощ.

Дайна ме изгледа хладно:

— Навярно би искала да й правиш компания и да препишеш следващите три?

Канех се да процедя в отговор: „Само ако мога да използвам хартията на Гидиън“, но после улових погледа на Дамарис. Тя поклати съвсем лекичко глава и след миг на нерешителност отпуснах ръка и я оставих да продължи.

Чух я да се връща часове по-късно дълго след като останалите от нас си бяха легнали. Повдигнах леко глава и надникнах към малкия прозорец, който изглеждаше сив в предутринната светлина. Сгуших се обратно под тежкия юрган, но не можах да заспя. Сутрешното ни събуждане дойде твърде скоро и Дамарис се измъкна упорито от леглото, макар и със замъглен поглед.

Всеки път щом Дамарис се прозинеше на закуска, Дайна изглеждаше все по-горда със себе си. Искаше ми се да изтръскам тази самодоволна усмивка от нея. Гидиън, в блажено неведение за драмата, разиграла се снощи, продължаваше да разговаря с мен за някакъв мост, който бил построен в пазарния окръг, след като той си беше заминал.

Най-накрая, забелязвайки, че вниманието ми се отклонява към Дамарис, той й каза:

— За бога. Сигурно не си спала много добре.

Тя успя да се усмихне слабо:

— Спах много добре. Просто не спах много дълго. Легнах си късно. Увлякох се в четене.

— Разбирам — каза той. — Е, опитай се да бъдеш малко по-внимателна тази вечер — макар да знам колко е трудно, когато си на средата на хубава книга.

— Чудесен съвет — каза тя сладко. — Благодаря.

По-късно, когато с приятелките ми стигнахме градския площад и се готвехме да тръгнем на работа, задържах Дамарис.

— Когато свършиш с приготвянето на храната, ела да ме намериш у Честър. Половината ми доставки се припокриват с твоите. Аз ще ги занеса, а ти можеш да се прибереш по-рано и да се наспиш.

Тя примигна изненадано:

— Какво? Не. Не мога. Ъъ, не можеш да направиш това…

— Разбира се, че мога. Казах ти, на път ми е. А ти имаш нужда от почивка.

Тя се прозя:

— Мислиш, че Дайна ще ми позволи?

— Мисля, че ще трябва да си достатъчно потайна, за да се вмъкнеш, без да забележи.

— О, Тамзин — каза тя и се засмя, — радвам се, че си с нас.