Смарагдово море

— Не умишлено. Всъщност не ме бива с измислянето на изящни аналогии като тази.

— Току-що ми каза много елегантни неща.

— Е, лесно е да говоря с теб. Проповядването пред паство е по-трудно. Умът ми замръзва и започвам да звуча накъсано и сухо. А после се смущавам още, ако мисля, че отегчавам всички.

— Опитай се да пишеш проповедта си предварително.

Развеселен, той отново започна да върви:

— Пиша я, но бях ленив ученик преди откровението си. Ако бях внимавал повече в час, може би бих могъл да изглаждам мислите си по-добре. О, и освен това правописът ми е ужасен.

Сещайки се как спътничките ми припадаха по него, казах:

— Имай малко повече вяра в себе си. Сигурна съм, че поне половината паство те слуша внимателно.

Градският площад вече се показваше пред погледа ни и стъпките ни станаха по-бавни, докато се готвехме да тръгнем в различни посоки. Гидиън сключи ръце зад гърба си и смутено подритна една буца лед:

— Благодаря ти за приятната разходка — каза със запъване. — Надявам се денят ти да е приятен.

Докато се обръщаше, изрекох припряно:

— Гидиън? Аз… имам отличен правопис. Винаги получавах отлични оценки на есетата си. Ако искаш, ще чета проповедите ти, за да ги проверявам за грешки. — Той зяпна, а аз изведнъж се почувствах глупаво. — Извинявай. Предполагам, че е самонадеяно някой като мен да помага за писането на словото на Урос. Просто исках някак да ти благодаря за хартията.

— Не, не. Изобщо не е самонадеяно. С удоволствие бих приел. Само че… — Изражението му се колебаеше между ентусиазъм и съмнение. — Сложно е. Ще го измислим, но засега не прави и най-малък намек за това пред никого.

— Добре…

— Ще ти обясня по-късно — добави той, виждайки объркването ми. — Просто въпросът е, че Наследниците си имат собствени начини да вършат нещата. А вършенето на нещата различно от тези начини… невинаги се посреща добре.

— Да — казах. — Започвам да откривам това.

Глава 9

Започнах работния си ден в дома на Честър Удс, вдовец с просторна къща, разположена точно до голям, обществен кладенец на площада. Той беше зает да разчиства земя в наскоро купената си ферма извън града и беше предложил дома си като място, където да работя. Имах списък от семейства, които се нуждаеха от услугите ми, и след като научих от един съсед къде са ломовете им, измислих план, подобен на онзи, който мама беше използвала. Излязох и събрах товарите с дрехи за пране от онези домакинства, разположени най-близо едно до друго, изпрах ги и ги оставих да съхнат, докато взема следващата партида.

Намерих писалка в къщата и си позволих малък отдих. С хартията на Гидиън седнах да съчиня първото си писмо в Грашонд.

Драги господин Торн,

Пиша, за да ви съобщя, не двайсетте момичета от Бляскавия двор на борда на „Сивата чайка“, заедно с госпожица Куинси, до едно са живи и здрави. Бурята, с която се сблъскахме към края на плаването, повреди сериозно кораба ни и ни отклони значително от курса. Сега другите момичета и аз сме отседнали в градчето Констанси в колонията Грашонд, където бяхме любезно приютени от Наследниците на Урос. Ще откриете подробностите за местонахождението ни на следващата страница и отново искам да повторя, че сме в безопасност. Въпреки това всяко непосредствено съдействие, което можете да предложите, за да ни доведете бързо и удобно в Кейп Триумф, ще бъде много, много оценено.

Искрено ваша:

Тамзин Райт

Ефикасните ми методи бяха предостатъчна компенсация за забавянето от тази сутрин, а дрехите изсъхнаха бързо в ясното време. Но о, какви щети нанесе това. Към края на следобеда от мен се лееше пот заради парата. Ръцете ми вече започваха да загрубяват и знаех, че ще стане още по-зле. Честър държеше мехлем в кухнята си и аз използвах по малко всеки ден с надежда да забавя пораженията. Утешавах се с мисълта за копринени ръкавици в Кейп Триумф.

През следващите няколко дни животът навлезе в стабилно, макар и скучно русло. Семейство Коул спазваха строго разписание за храненията и труда, а малкото свободно от домашни задължения време, което имахме вечер, често биваше прекарвано в дневната. Самюъл или Гидиън избираше пасаж от свещените текстове, молеше една от нас да го прочете на глас, а после насърчаваше обсъждане. Въпреки че „обсъждането“, изглежда, включваше най-вече папагалско повтаряне на написаното в книгата.