Смарагдово море

— Уинифред Крей. Ти ще живееш и ще се храниш при семейството на Самюъл Коул и ще помагаш на нашия ковач Едуард Фаст със задачи в работилницата му: ще чистиш наковалните, ще носиш дърва за разпалване на пещта и такива неща.

Уинифред изглеждаше точно толкова изненадана като Поли — макар и съвсем не така приятно. Тя и братята и сестрите й бяха работили по подобен начин за баща си и тя се беше оплаквала от това много пъти по време на плаването. Беше тежка, мръсна работа.

Докато Роджър продължаваше обаче, осъзнах с растящ ужас, че не беше съвпадение фактът, че момичетата получаваха работни задачи, съответстващи на произхода им. Съветът ни беше разпределил въз основа на списъка, който бях дала на Гидиън.

— Мария Томпсън. Ще бъдеш настанена в моето семейство и ще помагаш в приготвянето на храната за онези домакинства, които се оказват натоварени с тежко бреме, що се отнася до готвенето — вдовци, хора с много деца, болните.

Отново започна да ми прилошава, а в главата ми отекнаха по-ранните думи на Мария: Нима измина целия този път, за да метеш отново подове? Защото аз не дойдох чак дотук, за да беля картофи, и знам, че Тамзин не е дошла, за да пере дрехи.

Точно преди той да прочете името ми, се загледах надолу към ръцете си. Въпреки че бяха захабени от тежките условия през последната седмица, все пак бяха удържали и запазили усилията ми за овлажняване от Блу Спринг.

— Тамзин Райт. Ти ще живееш при Самюъл Коул и ще помагаш с прането на онези също толкова затруднени домакинства.

Мама едва не се беше разплакала, когато видя промяната в ръцете ми, а сега пък аз едва не заплаках при мисълта за това, което ги чакаше. Предстоеше ми да прекарам следващите шест седмици, работейки отново като перачка.

Белината и лугата са нищо, казах си. Не и след всичко друго, което се случи. Важното е да продължа към Кейп Триумф и Мери.

Приех назначението си с престорена бодрост, а когато списъкът приключи, ни разделиха, за да отидем в домовете на новите си хазаи. Предвид всичко, което ми се беше наложило да направя, за да накарам всички да продължат да се движат през изминалата седмица, беше доста разстройващо да ги изпратя на непознати места. Но Наследниците ни увериха, че всички ще се виждаме из града, както и на светски събирания.

Самюъл Коул не ми направи впечатление на особено приветлив или открит човек, но беше предложил да приюти четири от нас — повече от всяко друго домакинство. По време на пътуването с карета към дома му, който се намираше на около миля от сърцето на Констанси, научих, че има пет дъщери. Всичките, с изключение на една се бяха омъжили и се бяха изнесли, а онази — Дайна — се грижеше за къщата му. Той имаше излишно място — толкова много, че вече си имаха квартирант: Гидиън.

— Е, така това ще стане малко по-поносимо — отбеляза Дамарис, когато по-късно се приготвяхме за лягане. Разплете вълнистата си черна коса и я разтърси: — Няма да имам нищо против да виждам лицето му наоколо.

Тя, Ванеса и Уинифред бяха отседнали у Самюъл заедно с мен. Бяха ни дали просторно таванско помещение с две легла и силни течения, но беше по-добре, отколкото да спим навън.

— Не мисля, че ще се навърта много наоколо — казах й. — Чух някой да казва, че учи с другите свещеници в града. А пък и ти няма да се навърташ много наоколо.

Тя се намръщи:

— Вярно. Ще съм прекалено заета да готвя с Мария.

— Поне ще имаш компания. — Уинифред вдигна грубата вълнена нощница, каквито ни бяха дали, и трепна: — Знаете ли, наистина се опитвам да не се оплаквам, но е трудно, когато си спомням как в имението спяхме в лен и коприна.

Споделях копнежа й. Нощницата ми причиняваше такова боцкане и сърбеж, че се изкушавах просто да спя с тъмносинята рокля, която бях получила в църквата. Не го направих единствено от страх да не я износя. Нямах представа дали ще получа други. Точно преди да се качим тук за през нощта, дъщерята на Самюъл, Дайна, ни изнесе кратка и строга лекция за това как трябвало да ценим новите си дрехи и да се отнасяме почтително към тях.

Нахлузих нощницата.

— Питам се защо Дайна още не е омъжена. Тя е на колко, в средата на двайсетте? Доколкото схванах, по тези места се женят млади.

— Странно е. — Думите на Ванеса бяха задушени в прозявка. — Тя не изглежда зле. Лицето й е малко изпито, но синият цвят на очите й е прекрасен. Може би не е искала да оставя Самюъл сам.

Когато Дайна ни събуди за закуска на другата сутрин, тя ни съобщи, че имаме пет минути да слезем долу. Беше истински шок да се приготвим толкова бързо след сложните приготовления, които ни се бе налагало да правим в Блу Спринг. Тук просто се преоблякох, наплисках лицето си с вода и завързах забрадката върху несресаната си коса. Това беше в общи линии същото, което едно време правех преди някой от дните, в които работех за мама, и ме устройваше.