Смарагдово море

Той ме поведе към нишата в дъното на църквата, а няколко от другите момичета придобиха такива изражения, сякаш сега им се искаше те да се бяха нагърбили доброволно с ролята на неофициален водач. Може би тази роля все пак си имаше и добра страна. Трябваше да кажа на Орла, ако някога я видех отново. Той придърпа две пейки и ми направи знак да седна на едната, докато той се настани на другата.

— И така — каза той, като облегна на коленете си хартия и малко преносимо писалище. — Надявах се да науча имената на всички в групата ви — възрастта им, семействата им, такива неща. Можете ли да ми ги кажете?

— Разбира се. — Можех да му кажа това вероятно заедно с близо дузина от дребните странности на всяко момиче.

— Предполагам, че е най-добре да науча първо вашето име.

— Тамзин Райт, госп… Ъъ, моля за извинение. Това официален разговор ли е, или не?

— Да кажем, не. „Гидиън“ е добре. На колко години сте, госпожице Райт? Ъъ, Тамзин?

— Двайсет.

— От?

— Осфро. Пазарната област.

Писалката на Гидиън спря да се движи за миг, когато той вдигна поглед:

— Пазарната област?

— Да. Проблем ли има?

— Не, разбира се, че не. — Той записа сведенията: почеркът му беше спретнат и прецизен. — А с какво се занимава семейството ви?

— Баща ми си намира работа за по няколко дни, за определена надница на ден, а майка ми е перачка. Работя — работех — за нея.

Той отново спря.

— Сега има ли проблем? — попитах.

— Не, не. Продължавай, моля.

— Да видим. Уинифред Крей. На осемнайсет. Също от Осфро, района на мостовете. Баща й е ковач.

Той се поколеба за момент, а после започна нова записка под тази за мен. Но беше намръщен, докато го правеше, а аз се озадачавах все повече. Дали съдеше нас и произхода ни? Дори без изискаността ни, присъща за Бляскавия двор, бях очаквала Новият свят да е по-отворен към хората от най-различен произход. Това беше голямото обещание на тази земя.

Когато видях как реагира на факта, че Дамарис произхожда от рибарско семейство, не можах да се сдържа.

— Госп… Гидиън, наистина мисля, че има проблем.

Той се облегна назад с огорчено изражение в очите:

— Простете ми… Просто съм объркан.

— Както вие, така и аз.

— Просто… — Гидиън потупа с писалката си по писалището, докато се мъчеше да даде обяснение: — Говориш толкова красноречиво и убедително. Видях дрехите, които отнесоха, и чух, че всички сте на път да се омъжите. Затова приех, че сте най-малкото дъщери на джентълмени от висшата класа, ако не и дребни аристократи.

Засмях се толкова високо, че другите в църквата се обърнаха и се втренчиха.

— Дребни аристократи! Джаспър и учителите ни ще са във възторг да чуят това! Току-що ни направихте голям комплимент.

Пълното му объркване отново го направи привлекателен:

— Значи… не сте от висшата класа? Или… някои от вас са, а други работят за тях?

Все още възхитена, поклатих глава:

— Всички дойдохме от скромни места. Бляскавият двор просто ни „излъска“, за да бъдем по-привлекателни за кандидатите за женитба в Кейп Триумф.

— Нямате уредени бракове, които пътувате да сключите? Нямате годеници? И какво е Бляскавият двор?

Обобщих накратко начинанието на Джаспър и гледах как по изящните черти на Гидиън преминаха всевъзможни емоции. Удивление, озадачение, интерес. После, най-неочаквано, безпокойство.

— Ах, добре. Ще трябва ясно да изложим пред съвета, че вашата организация е много стройна и със строг надзор, че браковете са сигурни. Представата за млади и необвързани сами жени… чиято цел е да привличат мъже… би могла да бъде погрешно разбрана от някои…

Той отново се изчерви, а това пък накара мен да се изчервя, когато осъзнах за какво намеква.

— О! Това… не. Не е това.

— Разбира се, че не е — каза той бързо. — Дори само като говоря с теб, мога да преценя, че очевидно си жена с принципи. Благопристойна жена. А това е важно за нас. Което е причината, поради която ще се погрижа другите да разберат, че ти и приятелките ти не сте… ъъ, с лоша репутация.

— Благодаря. Помощта ти означава много. — Отместих очи, все още малко смутена от потенциалното заключение. Оглеждайки странната и неприветлива църква, не се сдържах и добавих: — Цялата помощ на града означава много. Но се чувствам толкова невежа по отношение на обичаите ви. Знам, че сме тук само за кратко, но се надявам да не правим постоянни грешки.

Това предизвика ново смръщване:

— Колко време мислиш, че ще останете?

— О… ами, не мога да ти кажа точен брой дни. Просто имаме нужда от достатъчно време да се съвземем, да уредим нещата и да потеглим. — Когато той не каза нищо, попитах: — Ние… можем да си тръгнем, нали?

— О! Да, разбира се. Никой не иска да ви задържи против волята ви и знам, че съветът вече е решил, че ще ви помогне да ви отведат до Кейп Триумф. Но… знаеш, че става дума за седмици, нали?

— Знам. Отнема шест седмици да се стигне до Денъм. — Съжалителното изражение на лицето му пробуди тревогите ми: — Какво? Не е ли вярно?

— Вярно е, само че… ами, Тамзин, трябва да знаеш: ще минат шест седмици, преди изобщо да можете да тръгнете от Констанси.

Глава 8