Смарагдово море

— Имам чувството, че попаднахме от една буря в друга, но ти благодаря. Уважението ти означава много.

Орла не помръдна. След няколко мига каза тихо:

— Когато ти казах, че сме отрязали достъпа на вашите хора от Ист Систър, пропуснах някои подробности. Официално да, те нямат право на достъп, докато този конфликт остава нерешен. Но има някои осфридианци, с които поддържаме отдавнашни отношения, незамесени в политиката. Те са наши доверени партньори и дори приятели много отпреди тези скорошни нападения.

— Хей — изкрещя един от Наследниците, като забеляза Орла. — Казахме ти да се махаш оттук, икори.

Тя се направи, че не го е чула, и вниманието й остана приковано върху мен:

— Отрядът, с който отивам на юг скоро, е голям — много баржи и лодки. Целта не е само да се срещна с годеника си. Това е първата истинска търговска експедиция за сезона, а тя е ценна за много хора, които правят бизнес в Адория. Споразумяхме се да позволим на някои външни хора да ни придружат — на определена цена, разбира се. Повечето са баланкуанци, но няколко от тези редки осфридиански приятели също си откупиха пътуването. Един от тях е в Констанси — казва се Яго Робинсън. Той купи голям брой места на баржите. Достатъчно за вашата група. Ако успееш да го намериш и убедиш да ги отстъпи, ще се погрижа средствата да му бъдат възстановени и вместо това да бъде позволено на вас да ги купите. Останалото място е договорено и няма гаранция за бъдещо пътуване, на което да бъдете допуснати.

— Икори! На теб говоря!

Смутена от крясъците на колониста и зашеметяващото предложение на Орла, изпелтечих:

— Орла… аз… не знам какво да кажа…

Въпреки че като цяло изражението й остана сериозно, усмивка освети очите й:

— Не е нужно да казваш нищо. Освен че ще запомниш името: Яго Робинсън.

— Яго Робинсън — повторих малко смутена. — Благодаря ти. Толкова ти благодаря.

Тя сви рамене:

— Е… Не бързай да се радваш. Още не се е съгласил.

Преди да ме остави, тя спря за миг, за да отправи към мъжа, който й беше крещял, продължителен, леден поглед. Той отвори уста да проговори отново, а после размисли, като се задоволи само да препаше отново пищова си. Удовлетворена, Орла се сбогува с мен, а после затича леко напред, за да се присъедини към баланкуанците, оставяйки нас, останалите, сами със страховитите ни нови домакини.

Те наредиха на нас и останалите корабокрушенци от Сивата чайка да ги последваме обратно към града. Наследниците разговаряха настойчиво, приглушено, докато вървяхме. Когато стигнахме сърцето на Констанси, напрежението ми поотслабна. Макар и малък, той беше истински град, град, който будеше усещането за удобство и познатост въпреки простотата и скромността си.

Улиците не бяха настлани с калдъръм, а постройките, които обточваха площада, нямаха почти никаква украса или дори нещо, което да ги отличава една от друга. Няколко имаха капаци и стъкла на прозорците, а боята на онези, които бяха боядисани, беше бяла. Табели обозначаваха обикновени занятия: ковач, шивач, бъчвар. Жителите на града се взираха към нас от прагове и прозорци. Носеха тъмни цветове и дрехи от еднообразни платове като мъжете на пътя, но поне облеклото беше в познат стил: вълнени наметки и рокли, памучни ризи и панталони.

Наследниците ни разделиха, като отведоха моряците в една посока, търговците — в друга, а после насочиха моята група към най-голямата постройка на площада: църква.

— Можете да си починете тук вътре, докато съветът се събере и реши какво да прави с вас — каза един от мъжете.

— Благодаря ви — отвърнах. — И с радост ще разговарям с този съвет и ще отговоря на всякакви въпроси, които може да са от помощ.

— Най-много ще помогнете, като се молите — дойде резкият отговор.

Веднага щом той и спътниците му си тръгнаха, аз се облегнах тежко на стената.

— Изглежда, че е време за следващото ни странно приключение.

— Е, сега сме в безопасност. Това е всичко, което има значение — каза Памела. Когато не отговорих, тя наклони глава, за да срещне по-добре погледа ми. — Сега сме в безопасност, нали?

— Да, разбира се — казах, питайки се дали лъжех. Баланкуанците и икорите ни бяха посрещнали по-добре в някои отношения: поне ни държаха в течение относно плановете си за нас. Но Констанси не ни беше прогонил, а въпреки необичайните си религиозни практики Наследниците все още технически бяха наши сънародници.