Смарагдово море

Стиснах перваза на прозореца и погледнах отново навън, докато си събирах мислите. Вече не виждах конете. Трогнете ме до сълзи. Той се пошегува, но като нищо можех и да успея, ако му разкажех за Мери. И въпреки това… как бих могла? Бях се вкопчила в тайната си така ожесточено, че дори не я бях разкрила на най-добрите си приятелки, съсипвайки в резултат едно приятелство. Защо бих издала всичко на един непознат?

— За да си намерим съпрузи — казах най-после. — През последната година бяхме в нещо като училище за обноски. Нарича се Бляскавият двор. Водят момичета от Осфрид и ни показват на вечери и балове с надеждата да срещнем заможни кандидати.

Мълчание. Проточи се до безкрайност. Озадачена — тъй като това беше най-дългото време, което беше изкарал, без да говори — се обърнах да видя какво беше станало. Объркване изпълваше онези зелено-златисти очи.

— Това — каза той — е невероятно.

В мен възкръсна искрица надежда:

— Значи ще ни помогнете?

— Какво? Не, разбира се, че не. Просто искам да кажа, невероятно е, че това е доводът, който се опитвате да изтъкнете. Вижте, съжалявам за вас и за положението ви. Наистина. Но хайде сега. След около месец сте на път. След още два месеца сте обратно при този Бляскав двор, обличате се отново в ярки цветове и пиете шампанско с някакъв мъж, който иска да ви държи в лукс до края на живота ви. И знаете ли какво? Колкото повече го описвам, толкова повече не мисля, че наистина ми е жал за вас. Всъщност сега се чувствам по-малко виновен, задето ви отказах, отколкото преди. Рухването на финансовото ми бъдеще е много по-трагично, отколкото това, че на вас ви се налага да почакате малко по-дълго, за да упражните онова, което, сигурен съм, са внушителни умения за флиртуване с богати мъже. Знаете ли, някои може дори да кажат, че вие сте тази, на която й липсва сърце, задето изобщо ми предлагате това.

— Не знаете нищо за мен! — Пулсът ми се учести от възмущение и свих ръцете си в юмруци отстрани до тялото.

Яго вдигна ръце:

— Дадох ви шанс да ми разкажете.

Сълзи на безсилно раздразнение боднаха очите ми и забързано се отдалечих да разгледам най-близката купчина сандъци, преди да е забелязал. В един сандък имаше безразборно нахвърляни чилета прежда, тиранти, тенекиени чаши и няколко играчки. Измъкнах една дървена кукла и прокарах пръсти по лицето й, изрисувано с яркосини очи и розови бузи. Бях спестила за кукла на старо, много подобна на тази, за последния рожден ден на Мери и почувствах непоносимо стягане в гърлото, мислейки си как щеше да навърши четири без мен. Бях й написала цели страници с пожелания за рождения ден, преди да тръгна от Осфро, и бях заделила малко пари за подаръци, които да оставя на съхранение при мама. Отново и отново си бях напомняла, че цялата сърдечна болка щеше да си струва, когато с Мери се съберяхме в Кейп Триумф.

Само дето бях тук в Грашонд. Без изгледи за измъкване.

Подът изскърца от стъпките на Яго и усетих как спира точно зад мен. Когато проговори, тонът му беше мек:

— Защо Орла изобщо ви е предложила това? Тя обикновено не полага особени усилия да помага на колонисти.

— Аз… не знам. — Не бях осъзнала напълно колко странна може да е тази нейна сделка. — Пътувахме заедно. Дадох й малко арника, това е.

— На добра цена? Аз вероятно бих могъл да дам по-добра.

Повярвай ми, Джейкъб Робинсън няма да те отведе до Кейп Триумф.

— Само това ли можете да кажете? — Оставих куклата и закрачих с тежки гневни стъпки към вратата. — Довиждане, господин Робинсън. Ако не можете да продадете местата, добре, но не съм някаква пътуваща атракция, отбила се да ви позабавлява този следобед! Това е моят живот, моят свят — не някаква шега!

Той се приближи припряно до мен, кривата усмивка изчезна:

— Ей, чакайте, никога не съм казвал, че това е шега…

— Не, просто се държахте така! Дойдох тук да ви направя сериозно предложение — много честно, бих могла да добавя. А сега, защото си помислихте, че е забавно да си поиграете с мен, вероятно ще закъснея за вечеря. Сега ще ме накарат да преписвам свещени текстове цяла нощ.

— Ау, не си тръгвайте така. — Той затърси наоколо и грабна панделките. — Вземете поне тези. Две за една.

— Приятен ден, господин Робинсън.

Отворих рязко вратата, а после спрях за миг на прага, хвърляйки поглед назад през рамо.

— И само за ваше сведение, не й взех нищо за арниката. Можете ли да предложите по-добра от тази сделка?