Смарагдово море

— Вие двамата откъде се познавате? — попита Самюъл Яго и мен.

Откъде наистина? Едва ли можех да им кажа, че бях отишла сама да се пазаря с пария на тяхната общност. За късмет, на Яго, естествено, не му липсваха думи:

— Не се познаваме, ако не се брои една размяна на имена набързо. Връщах се от града, когато се натъкнах на нея. Тя ми каза, че е тръгнала насам, и това беше по-близо от дома ми. — Той дари с усмивка другите момичета. — Нямах представа каква компания поддържате тук.

— Те са наши гости, а стореното от теб тази вечер е добро дело, Джейкъб. Добре дошъл си да останеш, докато трае бурята. — Стори ми се, че Самюъл изрече както комплимента, така и поканата с известна неохота. Погледът му падна върху мен. — А колкото до теб, надявам се, че оценяваш как ангелите за пореден път те пощадиха от гнева на природата.

— Да. — Хвърлих поглед към един от тъмните прозорци, когато издрънча от вятъра. — Честно казано, не знам какво щях да правя, ако бях останала там навън много по-дълго.

Намръщеното изражение на Гидиън се беше задълбочило.

— Когато тази буря отмине, е добре съветът да преразгледа работните назначения на момичетата — поне за такива като Тамзин и Дамарис, които обикалят пеш из целия град. Достатъчно безопасно е през лятото, но по това време на годината е твърде лесно да бъдеш застигнат от буря. Тази беше особено внезапна дори за онези от нас, които знаят за какво да следят.

— Точно каква работна задача е това? — Тонът на Яго беше съвършено невинен, без никакъв признак, че вече знаеше нещо за историята ни. — И се надявам, че някой ще бъде така любезен да ми каже имената на прекрасните ви гостенки. Признавам, толкова съм запленен от тях, че започвам да се питам дали всъщност съм още навън и просто имам халюцинации.

Думите на Яго предизвикаха в отговор усмивки от приятелките ми. Беше малко разрошен и раздърпан от бурята, но дори аз трябваше да призная, че имаше някакъв чар в дръзкото му поведение.

Самюъл посочи към всяка от нас подред:

— Уинифред, Ванеса, Дамарис и както знаете, Тамзин. Техният кораб заседна на източното крайбрежие и сега са отседнали при нас, докато успеят да продължат към Кейп Триумф през пролетта.

— О, нима? — попита Яго. — Какво ви чака там?

— Съпрузи, надяваме се — обясни Уинифред с нотка на силен копнеж в гласа. — Работихме и учихме, за да станем дами с висока култура, за да можем да се запознаем с изискани кандидати за женитба — ако все още са останали такива, докато стигнем там! Тамзин вероятно ще отмъкне който е останал. Никога не се отказва.

По някаква причина похвалата ме смути.

— Хайде сега, жива и здрава съм. Не е нужно да говориш хубави неща за мен.

По лицето й се прокрадна дяволита усмивка:

— Кой е казал, че се опитвам да бъда мила? Просто коментирам непреклонната ти природа… която, между другото, се радвам да имам близо до себе си. Не е чудно, че успяваме да се измъкваме живи от тези бури и други бедствия.

Усмихнах се в отговор, мислейки си колко дълъг път бяхме изминали от онази първа среща на борда на кораба. Трогателният миг беше разбит, когато Дайна обяви:

— Това, което аз се питам, е защо всички постоянно попадате от една беда в друга. Навярно е някакво божествено наказание.

Яго глътна наведнъж остатъка от чая си и остави чашата си върху чинийката с дрънчене.

— Струва ми се повече като божествено благоволение, щом продължават да се измъкват невредими. Сам казахте, че ангелите бдят над тях, господин Коул. Може би вашите гостенки носят някакво божествено послание за останалите от нас, а ние дори не го осъзнаваме.

Възцари се мълчание. Самюъл прочисти гърло и каза:

— Макар да е благоразумно да обмисляте начина, по който ангелите влияят на всичко в света, по-добре е тълкуването да се остави на по-опитните в изучаването на свещеното.

— Бихме се радвали да присъствате на службите някой ден, ако искате да научите повече — добави Гидиън.

Яго поклати глава ухилено:

— Не. Честно казано, изпитвам по-духовно чувство, когато работя навън на свеж въздух. Искам да кажа, огледайте се към слънцето и дърветата — дори тази буря. Урос е създал това. Църквата? Вие сте я построили.

— Нима предлагате богослужения навън, както правят аланзанците? — запита Дайна: ужас разкриви чертите й.

— О, боже мой, не съм еретик, госпожице Коул. Просто живея и отдавам почит на Бог според собствените си вярвания.

— Това е почти определението на ерес! — Самюъл отметна рамене назад и изглеждаше готов да изнесе проповед.

Забелязвайки това, Гидиън бързо каза:

— Е, беше дълга и тежка вечер. Навярно е по-добре да се съсредоточим върху честването на Урос, а не обсъждането му.

Самюъл, все още вглеждайки се внимателно в Яго, дори не мигна:

— Особено след като няма нищо за обсъждане.

— Разбира се, че не. Просто казвам, че може би всички ще се почувстваме по-добре, след като хапнем нещо за вечеря. — Гидиън може и да твърдеше, че се смущава на амвона, но умееше прекрасно да отбива удари. — Можеш ли да ядеш, Тамзин? Отложихме вечерята, когато започна бурята.