Смарагдово море

— Прекрасна идея. — Яго прикова усмивката си върху мен. — И какъв късмет, че дори не я пропусна.

Докато тръгвахме към кухнята, Дамарис ме хвана под ръка и ме задържа:

— Тамзин, чувствам се ужасно. Иска ми се да не беше носила онези доставки вместо мен. Нямаше да закъснееш, ако…

— Тихо — прошепнах и я прегърнах бързо. — Аз съм си виновна, че закъснях. Ти имаше нужда от тази почивка. Всичко сработи и почти си струваше да измръзна до смърт, та Дайна да се държи мило с мен. О, добре де, просто да не е ужасна.

Трудно беше да се присмивам твърде много на Дайна, когато поднесе поредната си отлична вечеря. Щом снегът по мен се стопи и се стоплих, ме обзе хищен апетит и погълнах бобената супа и листните зеленчуци, без да спра и за миг. Другите разказваха преживяванията си с бурята, а Ванеса разказа как се прибрала у дома с някакъв ученик, който живеел далече извън града.

— Снегът тъкмо започваше и толкова се радвам, че реших да говоря с майка му за намирането на учебник за по-напреднали. Иначе щях да се поболея от тревога как ще се прибере вкъщи! Толкова е умен. Жалко, че не могат да си позволят нищо ново, но ще направя импровизирана читанка, за да не скучае.

Яго изви вежда:

— Звучи, сякаш вие сте умната. Сигурно и самата вие четете доста.

Очите й засияха:

— О, да. Обожавам четенето. И ми липсва. По-рано дочитах по една книга на всеки няколко дни.

— Сериозно? Не си давах сметка, че зад тази красива усмивка има такъв начетен човек. И — чакайте малко? Какво? Това и трапчинки ли са на всичко отгоре? Леле. Знаете ли, добре е да поддържате ума си остър. Ако ви трябва нов материал, имам цял куп книги, които взех в Сътън. Исторически пиеси, романи.

— Тя няма нужда от такива неща — вметна Дайна. — Свещените писания ще поддържат остър ума й.

— Разбира се, разбира се. — Яго отново започна да яде, но не можа да мълчи много дълго. — Знаете ли, не помня кога за последен път съм ял нещо толкова вкусно. Госпожице Коул, не сте приготвили всичко това съвсем сама, нали? Усещам вкуса на дузина различни подправки. Сигурно сте накарали тези момичета да режат на ситно цял ден.

Дайна изглеждаше зашеметена от похвалата, а после, удивително, се изчерви от удоволствие:

— Всъщност… аз направих всичко, господин Робинсън. Готвенето е нещо, което приемам много сериозно. А вътре има само няколко подправки, при това основни. Може да се постигне много, ако човек умее да ги използва правилно.

Яго подсвирна тихо.

— Боже мой. Ще трябва един ден да се отбия с асортимента си от подправки и масла. Ако имате талант да създадете такова ядене от прости съставки, не мога дори да си представя какво бихте направили със съставки от цял свят.

Навярно ласкателството на Яго подобри настроението й, защото по-късно по време на вечерята Дайна намали наказанието, което Уинифред бе получила за това, че научила дъщерята на ковача да си сплита косата:

— Опрощава ти се писането на анализ на онзи пасаж. Просто се постарай да запомниш посланието му.

— О, ще го запомня — увери я Уинифред. — Вече го прочетох всъщност. Обожавам онзи абзац: „Помни сърцето си. Помни, че другите те обичат заради него — не заради властта или заслугите ти. Човешките условности може и да лъжат, но сърцето ще каже истината“.

Яго пусна вилицата си с дрънчене и се запитах още колко шокирани реакции може да успее да докара в рамките на едно хранене.

— Какъв мелодичен глас имате. Пеете ли?

— Не често. Предпочитам да свиря. — Мелодичният й глас стана меланхоличен. — Липсва ми цигулката, на която се упражнявах в Дънфорд. Надявам се, че ще имам своя собствена, когато се омъжа.

— Е, имам една лютня за продан. Едва ли е същото, но някои от принципите са подобни. С удивителното си умение можете да се упражнявате, преди да отидете на юг, а после да зашеметите кандидатите си. Не че и така няма да го направите. Всъщност сигурен съм, че ще имате толкова много, та дори няма да можете да им хванете бройката.

Самюъл въздъхна силно:

— Господин Робинсън, нищо ли не чухте в онзи цитат?

— Чух глас, който ме накара да помисля, че един от Шестте ангела е дошъл да ни рецитира — отвърна Яго сериозно.

Дамарис закри устата си с ръка, за да скрие смеха си.

— Пасажът се отнасяше за предпазването от суетата, а въпреки това ето ви вас тук, подхранвате я, като постоянно отправяте ласкателства към тези момичета, докато, освен това насърчавате материализма с непрестанните си опити да пробутате стоките си!

— Не мога да се сдържа да не продавам. Това ми е в кръвта. И всъщност не мога да удържа и комплиментите — не и когато има толкова много достойни да ги получат. — Яго направи широк жест с ръка около масата. — Освен това трябва да печеля хората на своя страна с наличните си умения. Нямам такъв късмет като нашия господин Стюарт, способен да омагьосва само с един поглед.

Гидиън се сепна при неочаквания комплимент:

— Съжалявам, какво?