Смарагдово море

— Джейкъб имаше сред стоките, с които търгуваше, запас от горчив корен и сключи сделка да го задържи за зимата, в случай че имаме нужда от него. Щяхме да сме единствените, на които е позволено да го купят. Но после… — Гидиън се загледа в сенките, мислите му бяха потънали в миналото. — Но после икорите му предложиха голяма сума злато, ако се съгласи да го продаде на тях — и той го направи. Наруши споразумението си с нас, защото се появи по-добра сделка. Сега нямаме защита. Дотук през тази зима имаме късмет, но ако избухне каквото и да е заразно заболяване или треска… Е, просто ще трябва да се молим.

— Не можете ли да вземете още от някого другиго?

— Не е лесно. Трябва да го внесем от южните колонии, а дори там то расте само през късната пролет и ранното лято. Най-оскъдно е по това време на годината, а ако изобщо може да се намери, продавачите вземат скъпо.

Отвратително чувство усука стомаха ми при продължаващите прилики със собствения ми живот. Семейството ми често се беше „парило“ от себични аптекари, които надуваха цената на лекарството на Мери. Мисълта това да се случва в по-широк мащаб, на цял град, беше ужасяваща.

Спомняйки си някои от отвратителните практики, които бях виждала, попитах:

— Опита ли се да ви принуди да платите повече от икорите? Като например да започне война на наддаване?

— Не. Просто избяга с него една нощ.

— Струва ми се, че някой, който толкова се гордее с уменията си да преговаря — и жадува за злато — би се възползвал от предимството си.

— Може би предложението на икорите просто е било твърде щедро, за да го подмине. Все още получаваше злато от тях дълго след като това се случи.

Самият Яго ми беше казал, че е бизнесмен, но не бях схванала истински колко силен беше стремежът му към печалба. Онази шеговита външност криеше характер, далеч по-пресметлив и безскрупулен, отколкото бих могла да си представя.

— Съветът направи ли нещо?

— Технически лекарството все още беше негово, макар че ни го беше обещал. Така че беше наказан за измама, не за кражба, и трябваше да плати глоба за неспазване на условията за продажбата. Само това можеше да се направи, освен да го прогоним от града. Но той продава достатъчно други важни неща, та съветът неохотно се съгласи да му позволи да остане. — Гидиън се примъкна напред и положи едната си ръка върху ръцете ми, докато се взираше тревожно в лицето ми: — Добре ли си? Изглеждаш толкова разстроена.

— Не съм. Искам да кажа да, разстроена съм. Кой не би бил? Виждала съм какво става, когато… Е, както и да е. Просто това, което е направил, е ужасно. Първото ми впечатление от него не беше особено добро, но след като ми помогна в бурята, сметнах, че сигурно е добре да му имам повече доверие.

— И може би трябва — малко. Искам да кажа, не мисля, че е зъл човек. Не мисля, че иска хората да страдат — вероятно е по-склонен да помага на другите точно както направи тази вечер. Но също така не мисля, че може да погледне отвъд собствените си цели достатъчно, за да обмисли последиците, които действията му ще имат за другите. — Очите на Гидиън проблясваха в светлината на огъня, докато размишляваше. Най-накрая заяви: — Когато въпросът опира до това, смятам, че Джейкъб Робинсън продаде обещаното на нас лекарство от алчност за себе си, не от злонамереност към другите.

— Това няма да има значение за някого, който умира от тежко смъртоносно заболяване — процедих. — Няма да има значение за някоя майка, чието дете…

Когато се задавих с думите, Гидиън стисна ръката ми по-здраво.

— Права си, разбира се. Но има значение за Урос и ангелите. В края на дните едно престъпление, породено от дребнав егоизъм, ще бъде съдено по-малко сурово от едно, породено от умишлена злоба.

Измъкнах ръката си и се изправих:

— Тогава те са по-опрощаващи от мен.

До сутринта снежната буря си беше отишла — а с нея и Яго.

— Тръгна си точно преди да слезете долу — каза ни Уинифред, докато носеше бисквити на масата. Тази сутрин беше неин ред да помага със закуската. — Разчисти цялото пространство между обора и къщата. Сигурно е на крак от зори, за да го направи.

Изпитвах смесени чувства заради това, че се бях разминала с Яго, най-вече, тъй като сега по принцип имах смесени чувства към Яго, точка.

— Мил жест, но вероятно е по-добре, че си отиде. — Самюъл отиде до един заскрежен прозорец и го потърка с пръсти. — Не мога да си го представя да ни се мотае в краката, ако бурята беше продължила по-дълго.

Гидиън влезе и дочу последната част.

— Може да е приключила, но все още сме блокирани от снега, докато пътищата не бъдат разчистени. Ще започна да рина сняг след закуска.

— Звучи, сякаш днес ще е отличен момент за основно чистене на къщата — заяви Дайна. — Вече направих някои списъци как ще си разпределим работата.

Другите момичета от Бляскавия двор и аз си разменихме стъписани погледи, докато седяхме на масата. След молитвата Гидиън каза с пресилено небрежен тон: