Смарагдово море

— В дом като този дисциплината и дребните нарушения са нещо, с което трябва да се справя господарката на дома — Самюъл и аз нямаме думата. Нещо по-сериозно — ако, да речем, някоя от вас се опита да привлече последователи на нов бог — би представлявало заплаха за духовното добруване на града в по-голям мащаб. Това е мъжка територия и би се паднало на Самюъл и мен.

— Каза, че преподаването на граматика и писане е приемливо за жена, нали? Тогава мисли за мен като за твой наставник. Всичките ми поправки и редактиране са просто преподавателска помощ, която ти показва начини да подобриш умението си. И можеш да измиташ това, което съм направила, за да се увериш, че наистина не съм променила нищо от смисъла на това, което си искал да кажеш. Ако е така, промени го отново.

— Това е изкривяване на правилата, достойно за Джейкъб Робинсън — каза Гидиън и се засмя. — Но предполагам, че няма нищо лошо, ако всъщност не вмъкваш нови или радикални послания… — Погледът му отново се отклони към проповедите и намерих моралния му конфликт за странно затрогващ. Повечето хора не биха се двоумили да приемат работа, която би ги представила в по-добра светлина. — Но все пак не можем да кажем на никого точно колко много помогна — каза той след няколко дълги мига. — И именно това ми е омразно — нечестността. Пазенето на тайни. Макар всъщност да не мисля, че някакви територии са нарушени тук… Просто се тревожа, че други може да го изтълкуват погрешно.

— Определено разбирам защо би се тревожил за това.

Долавяйки тона ми, той се изправи и ме потупа по рамото:

— Остани силна, Тамзин. Справяш се чудесно тук. Макар че… трябва да попитам: имаше ли някаква причина да споменеш будуването цяла нощ, за да преписваш свещени текстове? Само като случаен пример за наказание ли го използваше?

Не отговорих веднага, но нещо в изражението или жестовете ми сигурно ме беше издало.

— Кажи ми — каза той кротко.

Въздъхнах:

— Ами, започна с хартията, която ми даде…

Той ме изслуша как разказвах историята на Дамарис: лицето му остана безизразно.

— Разбирам — каза, когато приключих. — Е, сигурен съм, че Дайна е смятала, че прави каквото е най-добро за вас, момичетата. — Въпреки това звучеше, сякаш се съмнява.

— Ти мислиш ли, че е било най-доброто?

— Не е моя работа да преценявам. Вие сте подчинени в нейното домакинство. Решенията за благополучието ви са в нейната територия. Заповядай. Подаде ми малко бели листове от тестето, което използвах. — За да замени предишната партида.

Понечих да протегна ръка към хартията, а после се ядосах заради него:

— Редно е Дайна да върне онова, което взе!

— Няма да подронвам авторитета й.

Вгледах се внимателно в кроткото му изражение, като се опитвах да разгадая истината.

— Но наистина мислиш, че е постъпила нередно.

— Искаш ли я, или не? — Той посегна да вземе хартията, но аз бях по-бърза и я дръпнах.

— О, ще я взема. Но наистина ми е много неприятно, че хабиш своята за мен. Особено когато имам толкова много в багажа си. Щеше да е много по-просто, ако можех да се добера до него.

— Не мисля, че това е хабене, и е по-добре товарът да остане непокътнат. Встрани от решението на съвета по въпроса, постоянното ходене дотам и тършуването из него за това и онова ще бъде нарушение.

Надявайки се, че звуча небрежно, попитах:

— Толкова трудно ли е човек да се добере до товарите? Знам точно къде е хартията в сандъка ми.

— Намирането на сандъка ти може да е трудната част. Всичко е разпределено на различни места.

— Чакай — не бях наясно, че не всичките ни неща са складирани заедно. Надявам се нищо от товара да не се загуби.

— Не, не. На съвсем сигурно място е, а съветът има списък къде колко броя кутии и сандъци се съхраняват. Част от товара е в молитвения дом, друга в училището… не мога да си спомня останалото. Но са все сигурни места. — След като събра останалите страници, той отиде до полицата на камината и огледа книгите върху нея. Измъкна тънко томче и ми го подаде. — Това е собственият ми екземпляр на Рувийските последователи. Оттам са дошли много от идеите ни за териториите на действие. Погледни го в свободното си време.

— Свободно време ли? — Едва успях да го кажа със сериозно изражение и сякаш за да подчертае колко неправдоподобна е тази представа, внезапно влезе Дайна.

Тя опря ръце на хълбоците си:

— Тамзин, наистина би ми дошла добре помощта ти за прането на малко спално бельо. Прекара доста време, мотаейки се безцелно тук — и по-лошо, разсейваш горкия Гидиън. Знаех си, че това няма да свърши добре. Гидиън, ако не е свършила да преписва, аз ще го направя за теб.

Гидиън й отправи блажена усмивка и тя почти я зашемети. Дамарис беше права.

— Няма нужда, Дайна. Тамзин преписа много. Направи повече, отколкото си представях. — Той се изправи и ме огледа от глава до пети и искрата в очите му сякаш бе породена от нещо повече, не само от новите му и подобрени проповеди. — Тя е повече, отколкото си представях.

Глава 13