Смъртен страх

Прибрал се у дома, Джейсън се зае с обичайните си дейности: потича за здраве, на връщане се отби до пазарчето Де Лука за едно гледано в домашни условия пиле, метна го във фурната, взе душ и се оттегли в стаичката-кабинет с чаша ледена бира в ръка. Настани се удобно и отново разтвори книжката за ДНК. Постепенно започна да разбира начина, по който Хейс е изолирал точно определени гени. По всяка вероятност точно с това се занимаваше и Хелене Бренкивист сутринта, когато той беше отскочил да я види. След като се открие подходящата колония от бактерии, тя се обработва по начин, който я поощрява да се дели, произвеждайки милиарди и милиарди нови бактерии. После техните ДНК се разцепват с помощта на специални ензими, фрагментират се до желаната честота, а получените гени се изолират и пречистват. След тези процедури те са готови да бъдат вкарани в други бактерии и то в онези части от тяхното ДНК, които могат да се „включват“ по желание от изследователя. В този си вид рекомбинираният бактериален щам действа като миниатюрна фабрика и произвежда онзи протеин, който е закодиран в самия ген. Именно с помощта на този метод Хейс е произвеждал хормона на човешкия растеж. Той е започнал с късче човешко ДНК, съдържащо гена за производство на хормона на растежа, клонирал го е с помощта на съответните бактерии, а след това го е вкарал в ДНК-то на друга зона, контролирана от гена за производство на храносмилателна лактоза. Добавяйки лактоза към така създадената култура, рекомбинираният щам на Хейс е бил „включен“ да произвежда хормон на човешкия растеж.

Джейсън опразни чашата си, отиде в кухнята и я напълно отново. Беше силно впечатлен от наученото. Нищо чудно, че учени като Хейс се държат странно. Те знаят, че обладават силата да манипулират живота. Това го накара да потръпне — едновременно от страх и възбуда. ДНК-технологиите имат огромен потенциал и в двете посоки, за добро и за зло. А посоката се определя с едно хвърляне на монетата…

Въоръжен с тази информация, Джейсън вече беше далеч по-склонен да вярва, че макар и в състояние на силен стрес, Хейс му беше казал истината — поне по отношение на научното си откритие. Друга работа беше изявлението му, че някой иска да го убие. Изведнъж изпита съжаление, че не беше контактувал по-отблизо с този човек, най-вече през последните месеци. Много му се искаше да го познава по-добре.

Отвори вратичката на фурната и провери пилето. То потъмняваше равномерно и изглеждаше много апетитно. Сложи да свари малко вода за ориза, след което се върна в кабинета. Вдигна крака върху бюрото, облегна се назад и се залови да чете следващата глава, отнасяща се до техниката на генното инженерство. В първата и част се описваха начините за фрагментиране на ДНК-молекулите с помощта на ензими, наречени рестрикторни ендонуклеази. Наложи му се да прочете тази част няколко пъти, тъй като материята беше трудна.

Стресна го острото свирене на детектора за дим. Рязко скочи на крака и се втурна към кухнята. Оказа се, че беше заспал с книжката в ръце. Водата за ориза беше извряла и тефлоновата тенджерка пушеше, изпълвайки кухнята с отровни талази. Джейсън побърза да я тикне под студената струя на мивката, от нажежената повърхност се вдигна гъста, съскаща пара. Пусна вентилатора и отвори единия от прозорците в хола. Къщата бавно се прочисти, детекторът най-сетне млъкна. Джейсън беше доволен, че хазаинът пак е някъде из провинцията.

Когато вечерята най-сетне беше готова (без ориз), Джейсън я понесе към бюрото в кабинета си, разбутвайки бумаги и стари вестници. Започна да се храни, след което погледът му попадна на челната страница на стар „Бостън Глоуб“, със статията ДОКТОР-ПЛАСЬОР, С ГАДЖЕ СТРИПТИЗЬОРКА. Вдигна вестника с лявата си ръка и отново се взря в снимката на Керъл Донър. Не можеше да възприеме мисълта, че човек като Хейс ще живее с такава жена. Дали пък, по подобие на много мъже на средна възраст, колегата му не беше станал пленник на идеята да вкара в правия път една проститутка със златно сърце? Не, нещо не се връзваше. Биографията на Хейс беше сходна с неговата собствена, манталитетът също. Не може един човек с медицинско образование да попадне в плен на подобна банална идея. Но, както казваше Кърън, фактите са си факти. Беше ясно, че Хейс е живял с тази жена. Джейсън се намръщи и захвърли вестника.

След като прочете всичко за сухата кожа, което успя да намери (и което не беше много), той отнесе мръсните чинии в кухнята и старателно ги изми. Пред очите му продължаваше да стои снимката на Керъл Донър с вдигната пред лицето длан. Хвърли поглед към часовника си. Беше десет и половина.

— Защо не? — промърмори полугласно той. В края на краищата Хейс беше живял с нея, може би беше споделил нещо за великото си откритие. Във всеки случай нямаше какво да губи. Намъкна един пуловер, сложи отгоре сако от туид и побърза да излезе.