Смъртен страх

Джейсън поклати глава. Предпочиташе да си остане на една бира. Огледа се и забеляза, че няколко стриптизьорки се бяха появили в салона. Повечето от тях се отбиваха да разменят няколко думи с мъжа с тъмните очила, а после се разхождаха из салона и разговаряха с клиентите. Джейсън направи опит да си представи сред тях и големия молекулярен биолог Хейс, но не успя. Нещата просто не бяха на нивото на човек с академична мисъл и познания.

Музиката спря, прожекторите над подиума угаснаха. После за пръв път пропука микрофон и мъжки глас обяви следващата участничка в шоуто — прочутата Керъл Донър. Отегчените консуматори на алкохол на бара сякаш изведнъж се пробудиха и надигнаха глави, Прозвучаха откъслечни ръкопляскания.

Започна някакъв бавен рок, едновременно с него започнаха да палят и прожекторите. На подиума се мярна неясна фигура, после светлината стана ярка и Джейсън зяпна от изненада. Керъл Донър се оказа прекрасна млада жена с гладка като кадифе кожа и блестящи очи. Беше облечена в нещо като цял бански костюм, или по-скоро боди, а на краката си имаше вълнени чорапи — като тези, които използват състезателите по аеробика. Бедрата над коленете и бяха голи. Движенията и бяха леки и изпълнени с непринудена грациозност, а от усмивката и личеше, че наистина се забавлява.

В хода на танца вълнените чорапи бяха свалени, последва ги тънкият копринен воал и бодито. Публиката изпрати с бурни аплодисменти голите и неочаквано свежи гърди на младата жена, която пъргаво изтича нагоре по стълбите, след това отново потъна в пиянското си вцепенение. Джейсън очакваше, че и Керъл ще се появи в салона, подобно на колежките си, но след двадесетина минути му стана ясно, че това няма да се случи. Бутна стола си назад и се насочи към мъжа с тъмните очила в отсрещното сепаре. Единият от културистите забеляза приближаването му и разплете масивните си бицепси.

— Извинете, дали ще мога да поговоря с Керъл Донър? — обърна се към мъжът с очилата Джейсън.

— Кой, по дяволите, сте вие? — изгледа го онзи и извади пурата от устата си. Джейсън се поколеба дали да се представи с истинското си име, а през това време мъжът направи знак на горилите си. Една яка лапа се стовари върху рамото му и го побутна към изхода.

— Искам само да…

Не успя да довърши. Беше сграбчен за сакото и почти понесен през заведението, по посока на тъмната завеса на входа. Унизен и доста уплашен, той се оказа изхвърлен на тротоара.

ПЕТА ГЛАВА

Събуден от радио-будилника, Джейсън се навря под душа и остана там в продължение на доста минути, докато най-сетне се почувства годен за предизвикателствата на новия ден. Снощи, малко след като се прибра у дома от клуб „Кабаре“, го извикаха по спешност в болницата. Един от пациентите му със СПИН на име Харви Рахмън, беше получил сърдечен пристъп. Когато се появи в болницата, екипът го беше подложил на животоспасяващи действия от петнадесетина минути, но без успех. През следващите два часа се бориха за живота му с всички средства, които имаха на разположение, но в крайна сметка трябваше да се признаят за победени. Коментарът на старшата сестра, че човекът поне се е отървал от мъките, изобщо не впечатли сломения Джейсън. Той отново имаше чувството, че губи състезанието със смъртта…

Единственото окуражаващо събитие по време на последвалата сутрешна визитация беше изписването на пациентката му с хепатит. Стана му мъчно, че момичето си отива. Сега му оставаше един единствен пациент, който се справяше добре. Състоянието на Матю Коен оставаше непроменено. Към предишните му оплаквания се беше появило още едно — затруднения в зрението. Симптомите му изпълваха с безпокойство душата на Джейсън. През последната седмица от живота си Харинг и Ленъкс също се оплакваха от проблеми с очите. Отново му мина през ума, че става въпрос за ново и неизвестно заболяване. Разпореди консултация с офталмолог, довърши визитацията си и тръгна към патологията. Искаше да разбере дали са били обработени пробите, взети при аутопсията на Хейс. От тях се надяваше да разбере защо толкова много привидно здрави хора стават жертва на кардио-васкуларна катастрофа. Наложи му се да почака, тъй като Джаксън докладваше директно в операционната за резултатите от биопсията на замразена проба от женска гърда, които се бяха оказали положителни.

— Тези процедури винаги ме карат да се чувствам ужасно — промърмори той, остави слушалката и вече с по-ведър глас добави: — Бас държа, че си дошъл за пробите на Хейс. — Ръцете му започнаха да прехвърлят папките по бюрото, измъкнаха една от тях и я разтвориха. — Само почакай да видиш за какво става въпрос…

Джейсън се приведе към стъкълцето с тъканна проба, а Джаксън започна да обяснява:

— Аортата на Алвин Хейс… Нищо чудно, че се е спукала…

Дори за неспециалист като Джейсън беше видно колко много са мъртвите клетки в изтънялата тъкан.