Смъртен страх

— Запознай ме със заключенията, моля те. Изпрати Роджър и си отбеляза в програмата за следващата седмица свикването на общо събрание на интернистите. Дори и да не желае да се запознае с реалните мащаби на проблема, той не можеше повече да стои и да гледа как на пръв поглед здрави пациенти изведнъж заминават за моргата…

Тръгнал за преглед на последния си пациент за деня, той отново се улови да мисли за Керъл Донър. Спря за момент, обзет от внезапно прозрение, после направи кръгом и се насочи към централната регистратура. Откри Клодия и я помоли да отскочи до личен състав и да потърси домашния адрес на Алвин Хейс. Беше сигурен, че ако някой изобщо е способен да изпълни подобна задача, това е именно Клодия.

Обърна се и отново се насочи към помещението за прегледи. Как не се беше сетил по-рано да потърси адреса на Хейс? Ако Керъл Донър наистина е живяла с него, разговорът с нея би бил много по-лесен там, отколкото в клуб „Кабаре“, където охраната дебнеше всички външни посетители. Може би тя има някаква представа за откритието на Хейс, или поне за здравословното му състояние. Клодия се върна с адреса в момента, в който приключваше с прегледа на последния си външен пациент. Намираше се в Саут Енд.

След като приключи с диктовката на съответните диагнози, заключения и методи на лечение, Джейсън тръгна към асансьорите с намерението да направи рутинната обиколка на пациентите си. Първа в списъка му беше Мадлин Крамър.

Тя вече изглеждаше доста по-добре. Увеличената доза диуретик беше премахнала почти напълно отоците по глезените и ръцете и, но по време на прегледа Джейсън с тревога установи, че зениците и са неестествено разширени и не реагират на светлината. Отбеляза това в болничния картон, след което продължи обиколката си.

Преди да прегледа Матю Коен, той взе картона му и потърси заключенията на специалистите по офталмология. Написаното вътре го накара да замръзне на мястото си: Леки катарактни образувания и в двете очи. Препоръчваме контролен преглед след шест месеца. Джейсън не вярваше на очите си. Катаракти на тридесет и пет? Спомни си, че при аутопсията на Конъли в очите му също бяха открили катаракти. Спомни си и за разширените зеници на Мадлин Крамър, която беше прегледал току-що. Пред какво сме изправени, по дяволите?! Тръгна по коридора, който водеше към стаята на Матю, объркването му нарастваше.

— Хей, с какви ментета ме тъпчете? — сърдито извика пациентът в мига, в който го зърна.

— За какво става въпрос? — изненадано вдигна вежди Джейсън.

— За това, че косата ми започна да пада! — изръмжа Матю и дръпна няколко косъма от темето си, които се откъснаха с видима лекота. Пръстите му ги размазаха върху калъфката на възглавницата.

Джейсън взе един от тях и бавно го разтърка между палеца и показалеца си. Изглеждаше съвсем нормален, ако не се брои сивия цвят непосредствено над корена. Наведе се и разгледа отблизо темето на Матю. То също изглеждаше напълно нормално, без следи от възпаление или зачервяване.

— От колко време имате този проблем? — попита той и стряскащо ясно си припомни случаите с Брайън Ленъкс и Седрик Харинг, при които също се наблюдаваше усилен косопад.

— Днес се влоши — отвърна Матю. — Не искам да изпадам в параноя, но имам чувството, че всичко лошо се трупа върху главата ми…

— Това е само съвпадение — успокоително промърмори Джейсън, но усилията му бяха насочени по-скоро към личното му успокоение, отколкото към това на пациента. — Ще накарам дерматолога да хвърли още един поглед. Може би има връзка със сухата кожа. Между другото, има ли промяна в състоянието и?

— Има, към по-лошо — мрачно отвърна Матю. — Май изобщо не трябваше да идвам в тази болница!

Припомнил си състоянието на повечето от пациентите си, Джейсън беше склонен да се съгласи с това мнение. Беше на края на силите си и едва приключи с визитацията. Почти беше забравил компанията на неколцина свои приятели, които го бяха поканили на вечеря с благонамереното обещание да го запознаят с някаква страхотна 34-годишна адвокатка на име Пени Ламбер. До времето за вечерята оставаше някакъв си един час и той реши, че няма смисъл да се прибира у дома. Вместо това извади картата на Бостън, която държеше в жабката на колата си и започна да търси Спрингфилд стрийт — адресът на Хейс според болничните архиви. Оказа се една пресечка на Уошингтьн стрийт и той реши да отскочи дотам с надеждата да завари Керъл Донър.

Но на практика това се оказа доста трудна работа. Потегли в южна посока, но скоро се оказа в центъра на невероятното задръстване по авеню Масачузетс. Въоръжи се с търпение и след известно време успя да стигне до пресечката с Уошингтьн стрийт, зави наляво и натисна педала до следващата пресечка, която беше именно Спрингфилд стрийт. Първо откри блока, а веднага след това и място за паркиране.