Смъртен страх

На подиума се появи стриптизьорка с полупрозрачен воал, посрещната с вяли аплодисменти. Пени запази мълчание. Джейсън използва появата на келнерката, за да плати и да я попита дали Керъл Донър ще танцува тази вечер. Момичето обясни, че първата и поява ще бъде след единадесет, а той скрито въздъхна от облекчение — явно момичето не беше помляно заедно с онзи апартамент…

Когато келнерката изчезна, танцьорката на подиума беше останала само по прашки, а устните на Пени бяха презрително извити.

— Това е отвратително! — прошепна тя.

— Е, не е Бостънската филхармония — съгласи се Джейсън.

— На всичкото отгоре мадамата има и целулит! Джейсън се втренчи в задните части на танцьорката, която беше тръгнала нагоре по стълбата. Те действително бяха достатъчно „тапицирани“. Какви неща забелязват жените, усмихна се той.

— Нима тези мъже тук наистина се забавляват? — попита с отвращение Пени.

— Добър въпрос — отвърна Джейсън. — Честно казано, не знам. Повечето от тях изглеждат доста отегчени… Но никой не изглеждаше отегчен, когато на подиума се появи Керъл. Както и предишната вечер, още в началото на номера и посетителите видимо се оживиха.

— Какво ще кажеш? — попита Джейсън.

— Като танцьорка е добра, но не ми се вярва, че твоят приятел е бил близък с нея.

— И аз си помислих същото — призна той. Но вече не беше толкова сигурен. Керъл Донър излъчваше дяволски различни неща от тези, които предлагаха останалите стриптизьорки.

След като номерът и свърши и тя отново не се появи сред клиентите, Джейсън реши, че достатъчно са стояли тук. Идеята му отново бе пропаднала, а и Пени очевидно беше нетърпелива да си тръгнат. По пътя към дома и тя предимно мълча. Явно не беше очарована от клуб „Кабаре“ и програмата му. Джейсън я свали пред дома и, без дори да си прави труда да промърмори нещо от сорта, че пак ще и се обади. Знаеше, че приятелите му ще бъдат разочаровани, но би трябвало да го познават достатъчно, за да не му уреждат свалки с мадами, които носят папионки…

Прибра се в апартамента си, съблече се и отиде да вземе книжката за ДНК от кабинета. Легна и я разлисти. Очакваше, че ще заспи бързо, тъй като следобедът му беше доста изтощителен. Но не се получи. Изчете всичко за бактериофагите — онези вирусни частици, които заразяват цялата бактерия. Интересно му беше да разбере начините, по които ги използват в генното инженерство. След това се прехвърли на главата за плазмидите, за които дори не беше чувал, преди да прояви интерес към изследванията, свързани с ДНК. Оказа се, че това са малки и съвършено кръгли ДНК-молекули, които живеят в бактериите и се репродуцират заедно с тях. И те изпълняваха изключително важна функция като преносители на опознавателните сегменти на ДНК в ядрото на бактерията.

Все така ококорен, Джейсън се надигна и хвърли поглед към будилника. Минаваше два след полунощ, което означаваше, че вече е изключено да заспи. Стана, облече се и пристъпи към прозореца на дневната, откъдето се виждаше целият площад Луисбърг. Пред входа спря кола. Беше наемателят на мезонета в сградата на Джейсън, който също беше лекар. Двамата се поздравяваха приятелски, но на практика Джейсън не знаеше нищо за този човек, с изключение на факта, че постоянно му гостуват красиви жени. Къде ли ги намира? Верен на себе си, съседът слезе от колата в компанията на привлекателна блондинка. До ушите на Джейсън долетя тих смях, фигурите им изчезнаха по посока на входа. Вратата меко щракна, после настъпи тишина. Продължаваше да мисли за Керъл Донър, много му се искаше да поговори с нея. Погледна големия стенен часовник над камината, после стана и се насочи към спалнята. Облече се набързо и се спусна към колата си на площада.

Отново подкара към „Бойната зона“, малко притеснен от евентуалните последици. За разлика от останалите градски квартали, тук никой не мислеше за сън. Мина с колата покрай клуб „Кабаре“, зави зад ъгъла и паркира. Присъствието на разни подозрителни типове около входовете в тясната уличка го накара да се поколебае дали да изключи мотора. В крайна сметка го направи, но натисна бутона за централното заключване на купето.

Някъде около четвърт час по-късно откъм клуба се появи голяма компания, която бавно започна да се разпръсква. След още десетина минути на улицата излязоха и няколко от танцьорките. На ъгъла си размениха две-три реплики, после си тръгнаха. Керъл не беше между тях. Появи се в момента, в който Джейсън реши, че я е изпуснал. Беше в компанията на единия културист от охраната на мъжа с тъмните очила. Върху бялата тениска беше облякъл небрежно разтворено кожено яке. Тръгнаха надясно, по посока на Уошингтън стрийт и Файлин.