Смъртен страх

Джейсън запали мотора, но не беше сигурен какво трябва да прави. За негов късмет движението беше оживено — както по уличното платно, така и по тротоарите. Подкара бавно напред, стараейки се да не изпуска Керъл от погледа си. Някакво ченге го видя и размаха ръце да продължава. Керъл и приятелят и завиха наляво по Бойлстън стрийт, прекосиха платното и влязоха в малък платен паркинг, където ги чакаше огромен черен кадилак.

Поне няма да е трудно да го държа под око, рече си Джейсън. После откри, че да следиш някого никак не е лесно, особено ако държиш да останеш незабелязан. Кадилакът мина по диагонал през Комън и пое на север по Чарлс стрийт. После зави наляво по Бийкън, плъзгайки се съвсем близо до Хемпшър хаус. След няколко пресечки тежката лимузина отби вляво и паркира на втора линия. Този квартал на града се наричаше Бек Бей и беше застроен предимно с големи каменни къщи от началото на века, повечето, от които бяха основно ремонтирани и превърнати в блокове за даване под наем. Джейсън подмина кадилака в момента, в който Керъл отваряше вратата да слиза. Намали ход и успя да види в огледалцето къщата с огромни панорамни прозорци, към която изтича младата жена. После зави наляво по Ексетър, и още веднъж наляво по Марлборо. Изчака около пет минути, след което направи пълен кръг на квартала. Черният кадилак беше изчезнал от Бийкън стрийт. Паркира редом с един пожарен кран на половин пряка от къщата на Керъл. В три сутринта Бек Бей изглеждаше дълбоко заспал. По тротоарите рядко се мяркаха минувачи, коли също нямаше. Излезе от колата и пое по обратния път. Къщата беше на шест етажа, нито един от прозорците не светеше. Вмъкна се във фоайето и направи бърз преглед на имената срещу звънците. Бяха общо четиринадесет, но за огромно негово разочарование, сред тях не фигурираше Донър.

Излезе обратно на тротоара и се замисли как да постъпи. Спомни си, че между Бийкън и Марлборо минаваше една тясна алея, обърна се и тръгна да я търси. Откри я лесно и пое по нея, като постоянно вдигаше глава да брои блоковете. В задната част на блока на Керъл светеше само един прозорец на четвъртия етаж. Вероятно беше именно на танцьорката, просто защото в този час на нощта нормалните хора отдавна спяха.

Решил да се върне във фоайето и да избере подходящия звънец, Джейсън се обърна и тръгна обратно. Веднага забеляза една самотна фигура, но продължи да крачи напред с надеждата, че просто ще се разминат. Но после забави ход и спря, със смайване открил, че фигурата принадлежи на същия културист, който беше изпратил Керъл. Ципът на коженото му яке беше все така разтворен, под него, опъната върху огромните мускули, се белееше тениската. След кратко колебание Джейсън си даде сметка, че именно този тип го беше изхвърлил от бара снощи…

Мъжът продължаваше да крачи в негова посока, пръстите на огромните му лапи напрегнато се свиваха и разпускаха. Беше някъде около двайсет и пет годишен, а пълното му лице издаваше редовното поемане на стероиди. От него се излъчваше непосредствена заплаха. Плахата надежда на Джейсън, че може да остане неразпознат, се изпари в мига, в който едрият тип дрезгаво изръмжа:

— К’во праиш тука, бе нещастник!

Това беше достатъчно. Джейсън се завъртя на пети и хукна към далечния край на алеята. За нещастие гьонените подметки на мокасините му не можеха да се сравняват с маратонките „Найки“, с които беше обут културистът.

— Мръсна гад! — изрева оня и го сграбчи за яката. Джейсън избягна едно убийствено ляво кроше и сграбчи крака на противника си с надеждата да го препъне. Но не се получи. Все едно, че беше хванал телеграфен стълб. Тялото му рязко отскочи назад и нагоре и той разбра, че силите са твърде неравностойни за някакъв двубой. Реши да опита някакъв диалог.

— Защо не намериш някой с твоя ръст! — изкрещя извън себе си той.

— Защото не обичам перверзниците! — отвърна културистът и с лекота го вдигна във въздуха с едната си ръка.

С помощта на няколко резки извъртания Джейсън успя да съблече сакото си, краката му стъпиха на твърда земя и светкавично го понесоха към дъното на алеята. Една кофа за боклук се опита да го спре, но отлетя встрани и съдържанието и се разпиля по асфалта.

— Ще те отуча завинаги да дебнеш Керъл! — извика културистът и се понесе след него, отнасяйки кофата с мощен ритник. Но годините редовен джогинг си казаха думата. Макар и пъргав за ръста си, културистът се задъха доста преди Джейсън. Бягството му изглеждаше сигурно, разстоянието помежду им бързо нарастваше. Но в края на алеята краката му стъпиха па мокрия паваж, гьонът се подхлъзна. Успя да запази равновесие, но с цената на значително забавяне. В момента, в който понечи да хукне отново, една тежка ръка го сграбчи за рамото и рязко го завъртя.

СЕДМА ГЛАВА

— Не мърдай! Полиция!