Смъртен страх

Но когато пристигнаха в участъка, двете ченгета го вкараха в някаква малка и гола стаичка и го зарязаха там. Острото изщракване на бравата му доказа, че се е превърнал в затворник. Никога в живота си не беше влизал в килия и сега установи, че чувството не е никак приятно. Минутите бавно се точеха, а той започна да проумява сериозността на положението си. Спомни си за молбата на Шърли да не клати лодката. Един Господ знаеше какъв ще бъде ефектът от новината за арестуването му, ако стигне до клиниката.

Най-сетне вратата се отвори и в стаичката влезе детектив Майкъл Кърън, следван от по-дребния полицай, който го беше арестувал. Джейсън се зарадва на познатата физиономия, но веднага забеляза, че детективът не му отговаря със същото. Бръчките по лицето му изглеждаха по-дълбоки от всякога.

— Свалете му белезниците — заповяда със строг глас той. Джейсън се изправи, а униформеният освободи ръцете му. Наблюдаваше лицето на Кърън, опитвайки се да отгатне мислите му, но то беше абсолютно непроницаемо.

— Ще разговарям с него насаме — промърмори той.

Полицаят кимна и излезе.

— Ето ти проклетия портфейл, докторе! — изръмжа в следващия миг Кърън и плесна кожената вещ върху дланта му. — Май не си падаш по съветите, а? Какво трябва да направя, за да те убедя, че в света на наркотиците нещата са сериозни?

— Исках само да поговоря с Керъл Донър…

— Прекрасно! И се натикваш в апартамента, за да прецакаш цялата ни операция!

— Моля? — погледна го Джейсън, който най-накрая усети как в душата му се надига гневът.

— Домът на Хейс беше под наблюдението на отдела за борба с порока от момента, в който научихме, че са го претърсвали — поясни Кърън. — Надявахме се да пипнем някоя по-интересна особа от теб!

— Съжалявам.

Кърън поклати глава, замълча за момент, после въздъхна:

— Е, можеше да бъде и по-лошо… Например да получиш една-две дупки не там, където трябва. Моля те, докторе — гледай си пациентите, ако обичаш!

— Свободен ли съм? — погледна го с недоверие Джейсън.

— Аха — промърмори детективът и се обърна към вратата. — Няма смисъл да те арестувам, това би било излишна загуба на време…

Джейсън напусна участъка и взе такси до Спрингфилд стрийт, където беше оставил колата си. Вдигна глава към огромния и мрачен блок на Хейс, раменете му неволно потръпнаха. Не му се искаше отново да попада там.

В кръвта му имаше достатъчно адреналин, за да пробяга една миля под четири минути. Сега вече се радваше, че беше поел ангажимент за вечерта. Приятелите му бяха събрали интересна компания, храната и виното бяха наистина добри. Пени Ламбер — момичето, с което държаха да го запознаят, правеше впечатление на юпи с консервативно облекло — тъмносиньо костюмче и нещо копринено на врата, което можеше да бъде както шалче, така и папионка. За щастие Пени се оказа весело и разговорливо създание, което с лекота запълваше паузите, породени от неспособността на Джейсън да престане да мисли за апартамента на Хейс и желанието си да разговаря с Керъл Донър.

Идеята му хрумна в момента, в който масата бе разчистена от чашките за коняк и кафе. Ако тръгне да изпраща Пени, може би ще я навие да отскочат до клуба на Керъл. Беше ясно, че танцьорката вече не живее в апартамента на Хейс, а шансовете му да говори с нея нарастват значително, ако бъде в компанията на дама. Пени с удоволствие прие да бъде изпратена. Вече в колата той я попита има ли желание за авантюри.

— В какъв смисъл? — предпазливо попита тя.

— Помислих си, че може би ще искаш да видиш и другото лице на Бостън…

— Някоя дискотека?

— Почти — засмя се Джейсън, стигнал до леко перверзното заключение, че това малко приключение ще бъде от полза за Пени. Момичето беше приятно, но твърде предвидимо.

Тя се отпусна и отново се разбъбри. Замълча едва когато спряха пред клуб „Кабаре“.

— Сигурен ли си, че идеята е добра? — попита тя, докато очите и опипваха подозрителния вход на заведението.

— Ела — дръпна я за ръката Джейсън, който по пътя си беше направил труда да я запознае с част от историята на доктор Хейс и неговата приятелка, която работи тук. Пени си спомни, че беше чела за тази история в пресата. Не беше много очарована, но Джейсън все пак успя да я убеди да влязат.

Петъчните вечери явно бяха добри за заведението. Стиснал ръката на Пени, Джейсън с мъка си пробиваше път към вътрешността, надявайки се да не попадне на мъжа с тъмните очила и горилите му. Банкнота от пет долара в ръката на една от келнерките му помогна да получи място в сепаре до стената, само на няколко крачки от подиума. Оттук виждаха добре, като едновременно с това оставаха скрити зад силуетите на клиентите, заели места край бара. Влизането им съвпадна с кратък антракт. Едва успяха да си поръчат питиета и големите тонколони оживяха. Очите на Джейсън най-сетне се нагодиха към полумрака. Видя ясно лицето на Пени, или по-скоро очите и — блестящи и немигащи от вълнение.