Смъртен страх

Кварталът се състоеше от излъскани до блясък жилищни блокове, сред които се виждаха и доста занемарени сгради. Апартаментът на Хейс беше в една от последните. Стъпалата пред входа бяха изпъстрени с графити, няколко от пощенските кутии зееха разбити, а вътрешната врата беше отключена. Всъщност, ключалката и беше разбита някъде в далечното минало, а след това никой не си беше направил труда да я подмени. Апартаментът на Хейс се намираше на третия етаж и Джейсън заизкачва зле осветеното стълбище. Въздухът беше застоял и влажен.

Сградата беше голяма, с по един апартамент на етаж. Стигнал до третия, Джейсън почти се препъна в няколко броя на „Бостън Глоуб“, които лежаха на изтривалката в найлоновите си опаковки. Звънец нямаше и той се принуди да почука. Никой не му отговори. Почука отново, този път по-силно. Вратата проскърца и се открехна. Процепът беше не по-широк от два сантиметра, но и това стигаше. Бравата се оказа разбита, отнесена заедно с част от рамката. Джейсън предпазливо я побутна с протегнат напред показалец. Скърцането се повтори, този път още по-пронизително.

— Ало? — подвикна той. Изчака за момент, после предпазливо прекрачи прага. — Ало?

Единственият шум, който долиташе отвътре беше звукът на течаща тоалетна. Затвори след себе си и предпазливо се насочи към една притворена врата в дъното на дълъг и тъмен коридор.

Надникна с безкрайно внимание, после потръпна и почти хукна обратно. Това място беше обърнато с главата надолу. Дневната приличаше на отнесена от ураган, нищо не беше останало от някога приятните фигурки по стените и тавана. Чекмеджетата на бюрото и някакъв скрин бяха извадени, а съдържанието им — изсипано на пода. Възглавниците на дивана зееха разпрани, а книгите от библиотеката бяха пръснати навсякъде.

Внимателно пробивайки си път сред бъркотията, Джейсън надникна в малката спалня, която се оказа в състоянието на дневната, а след това тръгна към противоположния край на коридора, където се предполагаше, че е основната спалня. Оказа се, че и тя е напълно съсипана. И тук чекмеджетата бяха обърнати, а дрехите в големия гардероб-стая бяха разпрани и захвърлени на пода. Направи му впечатление, че всички без изключение са мъжки.

Внезапно входната врата издаде характерното си жалостиво скърцане, по гърба му пробягаха студени тръпки. Пусна дрехите, които беше вдигнал от пода и понечи да извика отново, надявайки се това да е Керъл Донър. Но изведнъж откри, че е останал без глас. Единствената му надежда беше, че вратата се е раздвижила от някакво течение… После до слуха му достигна тътен — като от обувка, неволно ритнала книга или дървеното дъно на чекмедже. В апартамента решително беше влязъл друг човек и Джейсън остана с чувството, че този човек знае за присъствието му тук. По челото му избиха ситни капчици пот, обединиха се в тънка струйка и се плъзнаха покрай носа му. В съзнанието му се мярна предупреждението на детектив Кърън за опасностите, с които изобилства светът на наркотиците. Запита се дали има начин да се измъкне незабелязано навън, след което се сети, че току-що е извървял разстоянието до дъното на дългия коридор.

Внезапно рамката на вратата се запълни от едра фигура. Дори и в полумрака си личеше, че в ръката и се поклаща пистолет.

Обзе го паника, сърцето му запрепуска в бесен ритъм. Все пак успя да остане на мястото си, без да помръдне. Зад първата фигура се появи втора, значително по-дребна. Новодошлите се поколебаха само за миг, после едновременно влязоха в стаята и бавно, стъпка по стъпка, се насочиха към него. Времето сякаш спря. Единственото, което Джейсън неистово желаеше в този миг, беше да нададе грозен писък и да побегне.

ШЕСТА ГЛАВА

В следващата секунда Джейсън реши, че умира. Блесна ослепителен огън, но се оказа, че това не е пистолетът, а ярката крушка над главата му. Все още беше жив. Пред него стояха двама униформени полицаи и той толкова им се зарадва, че беше готов да ги прегърне.

— Настина ми е приятно да ви видя, момчета — разтегли се устата му в широка усмивка.

— Обърни се! — заповяда по-едрият от двамата, без да обръща внимание на думите му.

— Мога да обясня…

Този път го прекъснаха доста по-безцеремонно. Казаха му да опре ръце на стената и да се разкрачи.

Второто ченге го претърси и измъкна портфейла му. Когато се увериха, че не е въоръжен, те го накараха да си свали ръцете от стената и веднага му щракнаха белезниците. Поведоха го навън — през разбитата врата, мръсното стълбище и тротоара отпред. Няколко минувачи се спряха да гледат как го вкарват на задната седалка на кола без отличителни знаци.

По време на пътуването до участъка полицаите мълчаха, Джейсън също. Беше стигнал до правилното заключение, че няма смисъл да им обяснява за какво става въпрос. Успокоил се по отношение на личната си сигурност, той започна да обмисля предстоящите си действия. Вероятно щяха да му разрешат телефонно обаждане, но въпросът беше на кого да се обади — на Шърли, или на адвоката, когото беше използвал за продажбата на къщата и практиката си.