Смъртен страх

Спусна се обратно по стълбите, в душата му цареше смут. Сали вече беше подготвила двама пациенти за преглед и губеше търпение. Между прегледите Джейсън успя да открадне малко време, за да провери резултатите от лабораторните изследвания на Холи Дженингс. Единствената разлика от предишните се оказа повишено ниво на гама-глобулин и то отново го накара да си помисли за извън спинова епидемия, засягаща автоимунната система. Вместо да изключва имунната система — както става при СПИН, това явление очевидно я включваше на високи обороти, които също бяха разрушителни за организма.

Някъде в късното утро му се обади Маргарет Данфорт, която без заобиколки изстреля:

— Помислих си, че трябва да знаете един нов факт — в урината на доктор Хейс са открити умерени нива кокаин.

Значи Кърън ще излезе прав, помисли си Джейсън, докато оставяше слушалката, Хейс наистина е употребявал наркотици. Но дали това имаше отношение към твърденията му за важно откритие, към страховете, че ще бъде нападнат, а дори и към реалната му смърт?

Принуди се да отложи всякакви разсъждения за по-късно, просто, защото напливът на пациенти беше много голям. Принос към напрежението даде и Шърли, която вероятно беше научила за посещението му при Хелене.

— Джейсън, много те моля да не клатиш лодката! — остро каза в слушалката тя. — Искам тази история с Хейс час по-скоро да бъде забравена!

— Според мен Хелене знае повече, отколкото споделя с нас — отвърна Джейсън.

— А ти на чия страна си? — засече го Шърли.

— Добре, добре — въздъхна той и малко безцеремонно прекъсна разговора, тъй като насреща му се настани Мадлин Крамър — една от старите му пациентки, приета по спешност в Кардиологията. Доскоро състоянието на сърцето и беше стабилно, но после изведнъж и бяха отекли глезените и беше получила болки в гърдите. Въпреки силните лекарства хроничното и сърдечно заболяване се беше изострило и Джейсън взе решение да я хоспитализира.

— Само да не е този уикенд! — примоли се Мадлин. — Синът ми пристига от Калифорния с новородената си дъщеричка, която аз все още не съм виждала! Моля ви, докторе!

Мадлин беше жизнерадостна посивяла жена на шейсет и няколко години, която Джейсън харесваше. Тя никога не се оплакваше и беше много доволна от грижите му.

— Съжалявам, Мадлин — въздъхна той. — Не бих го направил, ако не беше необходимо. Но единственият начин да определим точната дозировка на лекарствата ви, е да ви поставим под постоянно наблюдение.

Жената неохотно отстъпи. Джейсън обеща скоро да я прегледа отново, след което я остави в опитните ръце на Клодия. Някъде около четири следобед успя да навакса изоставането в графика си. На излизане от стаята за прегледи почти се сблъска с Роджър Уенамейкър, чиято масивна фигура запълваше рамката на вратата.

— Сега е мой ред — ухили се той. — Имаш ли една минутка?

— Разбира се — отвърна Джейсън, който по принцип никога не отказваше на колега. Влязоха в кабинета му и Роджър тържествено положи някаква папка върху бюрото.

— За да не се чувстваш самотен — обяви той. — Това е картонът на един петдесет и три годишен мениджър от „Дейта Дженерал“, когото преди малко докараха в спешното по-умрял от дръжката на вратата… Само преди три седмици аз лично го подложих на пълни изследвания — онези, които предлагаме на пациентите си от големите фирми. Познай дали съм открил нещо обезпокоително…

Джейсън отвори папката и набързо прегледа резултатите от изследванията, които включваха ЕКГ и пълна кръвна картина. Холестеролът беше висок, но не в опасни стойности.

— Още един инфаркт? — попита той, взирайки се в рентгеновата снимка на гръдния кош, която изглеждаше абсолютно нормално.

— Този път масивен инсулт — поклати глава Роджър. — Човекът го получил по време на заседание на борда. Жена му е бясна, а аз се чувствам много неудобно. Тя твърди, че не му е било добре от момента, в който сме му направили изследванията…

— Симптоми?

— Нищо специфично. Безсъние и напрегнатост, но всички по-отговорни шефове се оплакват от тях…

— Какво става, по дяволите? — озадачено промърмори Джейсън.

— Проклет да съм, ако знам — сви рамене Роджър. — Но имам неприятното предчувствие, че сме на прага на епидемия от неизвестен характер…

— Говорих с Медсън от Патологията и му зададох въпроса доколко е вероятна според него епидемията от неизвестна заразна болест — въздъхна Джейсън. Той категорично отхвърли тази идея и каза, че става въпрос за метаболизъм или нещо свързано с авто-имунната система…

— Мисля, че трябва да направим нещо. Какво стана с общото събрание, за което ми подхвърли преди няколко дни?

— Още не съм го свикал — призна Джейсън. — Накарах Клодия да направи списък на всичките пълни изследвания, които съм назначил през последната година, а след това да провери как се чувстват пациентите. Съветвам те и ти да го направиш…

— Идеята е добра — кимна Роджър.

— Кога ще бъде аутопсията на този случай? — попита Джейсън, докато му връщаше папката.

— Всеки момент.