Смъртен страх

Разстоянието между Бийкън Хил и „Бойната зона“ се покриваше с четвърт час умерен ход пеша, но този четвърт час маркираше огромна дистанция по отношение на социалния статут. Бийкън Хил беше остров на богатството и спокойствието, с живописни павирани улички и газови фенери. „Бойната зона“ — пълната му противоположност. За да стигне дотам, Джейсън прекоси по диагонал Бостън Комън и излезе на Уошингтьн стрийт с нейните тесни и дълбоки като кладенци барове, които се редуваха чак до Бойлстън стрийт. Тротоарите бяха пълни с народ, публиката беше разнообразна — живописно облечени бездомници се смесваха с шумни и весели групи студенти, рокери с кожени якета си пробиваха път между работници от Дорчестър със загрубели ръце, дошли тук да изпият по бира и да се позабавляват. Клубът „Кабаре“ се намираше точно в средата на пресечката, сгушен между киносалон с почти порнографска програма и книжарница за възрастни, на чиято витрина бяха изложени различни сексуални атрибути. Надписът ТОПЛЕС СТУДЕНТКИ излъчваше студена луминисцентна светлина.

Джейсън се насочи към входа. Клубът се оказа дълго полутъмно помещение. В средата му се издигаше дървен подиум, осветен от ярки прожектори. Около него се извиваше и самият бар, срещу който имаше известен брой сепарета. Подиумът беше свързан с горния етаж посредством дървено стълбище, от двете страни на което висяха огромни тонколони, бълващи оглушителна рок-музика.

Въздухът беше наситен с цигарен дим и онзи особен химически мирис, който е характерен за подобен род заведения и е близък до миризмата, излъчвана от евтините ароматизатори. На бара почти нямаше места, клиентите бяха предимно мъже, наведени над питиетата си. Трудно беше да се видят хората в сепаретата, но когато Джейсън мина покрай тях, успя да различи няколко жени с мини-рокли на тънки райета и огромни деколтета. Успя да си намери място на бара. Почти веднага към него се насочи келнерка с бяла блузка и тясно прилепнали черни шортички.

Когато момичето му донесе поръчката — една бира и висока чаша, по дървеното стълбище започна да слиза полугола танцьорка. Очите и за миг срещнаха очите на Джейсън, после отегчено се отместиха встрани. Лицето и беше покрито с дебел пласт грим, а изрусената и коса стърчеше като сламена. На възраст надхвърляше тридесетте и трудно можеше да се нарече студентка.

Очите на Джейсън пробягаха из заведението. Върху лицата на повечето мъже се беше изписало същото отегчение, очите им с досада следяха движенията на танцьорката по подиума. Джейсън отпи глътка направо от бутилката. На такова място просто не можеше да си наложи да използва чаша. Когато рок-парчето свърши, танцьорката се закова на място и зае очаквателна стойка, отпускайки се на едното от десетсантиметровите си токчета. На дясното и бедро беше татуирано мъничко сърце.

Оглушителен тътен на барабани оповести началото на следващия номер, блондинката възобнови лъстивите движения на тялото си, а пръстите и ловко разкопчаха сутиена. Миг по-късно остана по оскъдни прашки и обувките на високи токове, но мъжете на бара продължаваха да я наблюдават безстрастно, сякаш бяха каменни скулптури. Единствените им движения бяха свързани с поднасянето на питието или цигарата до устата. После танцьорката започна бавна и сластна обиколка по ръба на дансинга и неколцина от клиентите и лепяха банкноти.

Джейсън погледа още известно време, после очите му отново пробягаха из помещението. В сепарето на пет-шест метра от него се беше настанил мъж с тъмен костюм и пура в уста, който бе забил тъмните си очила в съдържанието на менюто. Как ли вижда нещо в тая тъмница, учуди се младият лекар, след което реши, че този мъж е представител на управата. От двете страни на сепарето се бяха изправили неколцина юначаги с бели тениски, от които стърчаха вратове с обиколка от минимум 60 сантиметра. Огромните им лапи бяха кръстосани пред гърдите, очите им непрекъснато обхождаха помещението.

Музиката спря, русата стриптизьорка събра оскъдното си бельо и изтича нагоре по стълбите. Изпратиха я мършави аплодисменти. След малко прозвуча следващото парче и по стълбите се спусна друга танцьорка. Беше облечена в шарена циганска рокля с баста и лъскави нишки, но иначе си приличаше с предишната, сякаш бяха сестри. Тази обаче беше каката…

Джейсън бързо се ориентира в програмата. Появява се маце в някаква фантастична дрешка, започва да танцува и едновременно с това се освобождава от аксесоарите си. Толкоз. Така изтекоха четиридесет и пет минути и той започна да се чуди дали Керъл Донър ще участва в тазвечершната програма. В един момент му писна и попита една от келнерките.

— Идва нейният ред — отвърна момичето, — Искате ли още едно питие, мистър?