Смъртен страх

Джейсън реши да замълчи. Беше ясно, че докладването на инцидента на полицията се решаваше на административно ниво. Той се интересуваше повече от откритието на Хейс, но нито полицията, нито вестниците бяха в състояние да му помогнат. Запита се дали чудовищните изменения в опитните животни са свързани с това откритие, сърцето му се сви.

Започна визитацията си с Матю Коен. За съжаление пациентът беше развил нов проблем, свързан с психическото му състояние. Броени минути преди прегледа сестрите го бяха прибрали от коридорите, по които бродел като призрак и си говорел на висок глас. Когато Джейсън влезе в стаята му, Матю беше завързан за леглото и го гледаше като непознат. Беше ясно, че няма никаква ориентация относно време, място и отделни личности. А това означаваше само едно — човекът е развил емболия и кръвни съсиреци от увредените му сърдечни клапи са засегнали мозъка. Казано иначе, явно бе преживял мозъчен удар, а може би серия от такива.

Без да губи време, Джейсън вдигна телефона и поиска консултация с невролог. Позвъни и на сърдечния хирург, който беше запознат със заболяването на Матю. Човекът предложи незабавна терапия с антикоагуланти, но Джейсън реши да изчака неврологичната консултация. Междувременно назначи аспирин и персантин, за да намали лепливостта на плаките. Мозъчният удар е опасно заболяване, което има тенденция към повторение.

Останалата част от визитацията му приключи бързо. Прибра се в кабинета си, свали бялата манта и се подготви да си тръгва. Нуждата от сън вече беше толкова голяма, че клепачите му буквално падаха сами. Точно в този момент го потърсиха по пейджъра от спешното отделение. Проклинайки полугласно, той се спусна тичешком по стълбите, надявайки се проблемът, какъвто и да е той, да се окаже лесен за решаване. За съжаление нещата не стояха така. Когато леко запъхтян влетя в общата зала за прегледи, той веднага видя малката групичка практиканти, отдаващи първа помощ на изпаднал в безсъзнание пациент. Кратка справка с ЕКГ-монитора го осведоми, че сърдечна дейност няма.

Старшата сестра Джудит Рейнхарт го осведоми, че пациентката била открита от съпруга си в състояние на несвяст. Сутринта той влязъл в спалнята и с намерението да я събуди.

— Екипът на спешна помощ открил ли е сърдечна или дихателна дейност?

— Не — поклати глава Джудит. — Лично аз смятам, че пациентката отдавна е мъртва.

Джейсън докосна крака на жената и кимна в знак на съгласие. Лицето и беше извърнато към стената.

— Как и е името? — попита той.

— Холи Дженингс.

Сякаш огромен юмрук го удари в корема.

— Пресвети Боже!

— Какво ви е, докторе? — внимателно го погледна Джудит.

Джейсън само махна с ръка и се премести откъм главата. Известно време наблюдава действията на екипа, после настоятелно поиска животоспасяващите действия да бъдат продължени максимално. В четвъртък, когато прегледа Холи, той си беше помислил за неприятности, но не чак за това. Просто не можеше да приема факта, че тя, подобно на Седрик Харинг, ще умре само месец след като пълните и изследвания дават много добри резултати. А и само два дни след като той отново я беше прегледал…

Дълбоко разтърсен, Джейсън вдигна телефона и набра номера на Маргарет Данфорт.

— Значи пак без признаци за сърдечни заболявания? — попита Маргарет, след като изслуша сбития му разказ.

— Да.

— А бе вие какви ги вършите в тая болница? — произнесе озадачена тя.

Джейсън не отговори. Молбата му беше аутопсията да бъде направена тук, в ГХП, но този път Маргарет се поколеба.

— Ще я направим още днес, а резултатите ще получите в началото на следващата седмица — умолително каза Джейсън.

— Съжалявам — отговори след кратка пауза Маргарет. — Имам доста въпроси, на които трябва да намеря отговор. Освен това съм задължена по закон да извърша аутопсията тук, а не при вас…

— Разбирам — кимна Джейсън. — Но бих ви помолил да ни предоставите някои проби, които да бъдат обработени в нашата лаборатория — както предишния път…

— Вероятно ще стане — колебливо отвърна Маргарет.

— Честно казано, изобщо не знам дали това е законно, или не… Но ще се позаинтересувам. Разбира се, никак не ми се иска да чакам две седмици за някакви микроскопски изследвания, които стават за броени минути…

Джейсън се прибра у дома и буквално рухна върху леглото. Спа непробудно в продължение на четири часа. Събуди го обаждането на невролога, прегледал Матю. Мнението му беше пациентът да бъде видян на скенер и да му се предпишат лекарства против съсирване на кръвта. Джейсън го упълномощи да направи всичко, което намира за необходимо.