Смъртен страх

— Извинете за подозрителността, но напоследък доста ми се събра — промърмори Керъл. — За какво искате да говорим?

— За доктор Хейс — отвърна Джейсън. — Първо искам да изтъкна, че смъртта му е огромна загуба за нас и ви поднасям своите съболезнования…

Керъл само сви рамене, а той не разбра какво означава това.

— Все още ми е трудно да повярвам, че доктор Хейс е бил замесен в търговията с наркотици — промърмори той. Помълча малко, после вдигна глава:

— Вие знаете ли нещо за това?

— Да — кимна тя. — Но вестниците извъртяха всичко. Алвин употребяваше минимални количества — най-често марихуана, но понякога и кокаин… Но никога хероин.

— И не е бил пласьор?

— В никакъв случай. Можете да ми вярвате, защото, ако е бил, нямаше начин да не разбера…

— Но в квартирата му са били открити много наркотици и пари в брой.

— Единственото ми заключение е, че полицията ги е подхвърлила там. На Алвин никога не му достигаха както наркотици, така и пари… Ако случайно му останеха някакви суми, бързаше да ги изпрати на семейството си.

— Имате предвид бившата му съпруга?

— Да. Тя гледа децата му.

— А защо полицията ще направи такова нещо? — попита Джейсън, неволно спомнил си за параноята на Хейс.

— Наистина не знам — въздъхна момичето. — Но не мога да си представя друг начин, по който наркотиците биха могли да се появят там. Мога да ви уверя, че в девет часа вечерта, когато си тръгнах, в апартамента нямаше никаква дрога.

Джейсън се наведе напред и понижи глас:

— Във вечерта на смъртта си доктор Хейс сподели с мен, че е направил голямо научно откритие. Не ви ли каза нещо в тази посока?

— Спомена нещо, но това беше преди три месеца…

За миг Джейсън си позволи да мисли оптимистично. След което Керъл добави, че няма никаква представа за какво откритие става въпрос.

— Той не ви ли се доверяваше?

— Напоследък престана, защото рядко се виждахме.

— Но нали живеехте заедно? Или вестниците лъжат?

— Да, живеехме заедно — призна с въздишка Керъл — Но в края повече като съквартиранти… Връзката ни се разпадна. Той много се промени. Не само във физическо отношение, но и психически. Затвори се в себе си, започна да го обзема параноя. Постоянно повтаряше, че трябва да говори с вас и аз го насърчих да го направи…

— Значи нямате представа за какво откритие става въпрос? — настоя Джейсън.

— Съжалявам — въздъхна Керъл и разпери ръце. — Помня само една негова реплика — че откритието се оказало ирония на съдбата. Стори ми се доста странен начин за дефиниране на успеха…

— Същото го каза и на мен.

— Значи поне е бил последователен. Другият му коментар беше, че ако всичко се развива добре, аз ще го оценя по достойнство, тъй като съм красива… Това бяха точните му думи.

— И не ги изтълкува по-подробно?

— Това беше всичко, което каза.

Джейсън отпи глътка капучино и се втренчи в лицето на младата жена. По какъв начин едно иронично откритие би могло да е свързано с нейната красота? Съзнанието му направи опит да свърже това изявление с предположението му, че откритието на Хейс има нещо общо с лечението на рака. Не се получи. Керъл допи чая си и стана.

— Радвам се, че се запознахме — рече тя и протегна ръка.

Джейсън също стана, като замалко не събори стола си. Не беше доволен от внезапното и тръгване.

— Не искам да бъда груба, но имам една среща — обясни тя. — Надявам се да разрешите тази загадка. Алвин работеше много. Би било трагедия, ако е направил важно откритие и то остане неизвестно…

— Същото мисля и аз — кимна Джейсън, отчаяно търсейки начин да я задържи още мъничко. — Може ли да ви видя пак? Има толкова много неща, които бих искал да обсъдя с вас!

— Нямам нищо против, но съм доста заета. Кога мислите да го направим?

— Ами утре да речем — подхвърли с надежда Джейсън. — Да си направим една късна неделна закуска.

— Но наистина трябва да бъде късна — предупреди го тя. — Аз работя нощем, а съботната вечер винаги е най-тежката…

Това Джейсън можеше да си го представи.

— Моля ви — промълви той. — Може би ще стигнем до важни неща…

— Добре — кимна Керъл. — Да го направим в два следобед. Къде?

— Какво ще кажете за Хемпшър Хаус?

— Добре — съгласи се младата жена, вдигна чадъра си и започна да събира пакетите с покупки. После го дари с лека усмивка, обърна се и излезе.

* * *

Керъл хвърли поглед на часовника си и ускори крачка. Импровизираната среща с Джейсън не беше предвидена в прекалено запълнената и програма, а тя не искаше да закъснява за срещата с научния си ръководител. Голяма част от предишната вечер и днешната сутрин беше прекарала над третата глава от своята докторска дисертация, а сега изгаряше от нетърпение да чуе мнението на професора. Взе ескалатора и се спусна на нивото на улицата, мислейки за разговора си с доктор Хауърд.