Смъртен страх

Приключи с прегледа на последния си пациент за предиобеда, седна зад бюрото и нервно забарабани с пръсти по плота. Изведнъж го обзе убеждението, че отсъствието на Хелене не е случайно, а се дължи на някакво тревожно събитие. Толкова тревожно, че полицията трябва да бъде информирана за него. Смени бялата манта с цивилното сако и се спусна на паркинга. Реши, че ще е по-добре, ако се срещне лично с детектив Кърън. Беше сигурен, че след последната им среща Кърън няма да му обърне внимание по телефона. Без проблеми си спомни пътя до кабинета на детектива. Надникна в спартански обзаведената стаичка и го видя да пише нещо върху металното бюро. Дебелите му пръсти стискаха химикалката с такава сила, сякаш се опасяваха да не избяга.

— Кърън — подвикна полугласно той, надявайки се да го завари в по-добро настроение от предишния път. Детективът вдигна глава, в очите му се появи отчаяние.

— О, не! — простена той и захвърли химикалката. — Отново любимият ми доктор! — Въздишката му беше прекалено драматична, но жестът на ръката му беше покана за Джейсън да влезе. Той придърпа металния стол, седна и се сви малко под неодобрителния поглед на едрия мъж.

— Случаят има ново развитие и аз реших, че трябва да бъдете информиран за него — промърмори той.

— Аз пък реших, че най-сетне сте се върнали към лекуването — мрачно отвърна детективът.

Джейсън реши да не обръща внимание на хапливия му тон и побърза да добави:

— Хелене Бренкивист не се появи на работа!

— Може би е болна, може би е уморена, може би и е писнало от въпросите ви — изгледа го с мрачна ирония Кърън.

— Според личен състав тя е изключително дисциплиниран служител и би се обадила да предупреди, че ще отсъства — каза Джейсън, сдържайки с мъка обзелото го раздразнение. — Домашният и телефон също дава свободно…

В очите на детектива се появи пренебрежение, примесено с досада.

— А не допускате ли, че тази млада и много привлекателна жена си е позволила един по-дълъг уикенд с приятеля си? — попита той.

— Не допускам! — отсече без колебание Джейсън. — Защото след последната ни среща научих нещо ново — нейният приятел е бил Хейс!

За пръв път от началото на разговора Кърън изпъна рамене к прояви истински интерес.

— През цялото време имах чувството, че Хелене прикрива Хейс — продължи Джейсън. — Сега вече зная защо. Според мен тя знае много повече, отколкото ни казва, включително и за причините, поради които апартаментът на Хейс е бил обърнат наопъки… Според мен Хейс наистина е направил важно научно откритие, а някой иска да прибере документацията на това откритие.

— Ако наистина има такова — недоверчиво вметна Кърън.

— Сигурен съм, че има — настоя Джейсън. — И това ме кара да мисля, че смъртта на Хейс не беше случайна. Тя дойде в прекалено удобно време. — Не правете прибързани заключения.

— Самият Хейс сподели с мен, че някой иска да го убие — продължи Джейсън. — Затова мога да заявя, че той е направил важно научно откритие, заради което е бил убит!

— Я стига! — кресна Кърън и стовари тежкия си юмрук върху бюрото. — Патологическото заключение сочи, че доктор Алвин Хейс е починал от естествена смърт!

— От аневризма, ако трябва да бъдем точни. Но в момента на смъртта му него го следяха.

— Той си е мислел, че го следят — натъртено го поправи Кърън.

— И аз мисля същото — добави също така натъртено Джейсън. — Това обяснява защо е бил претърсен апартаментът му и защо…

— Ние знаем защо е бил претърсен — прекъсна го Кърън. — Но за нечие нещастие, успяхме първи да се доберем до парите и дрогата!

— Хейс може би е употребявал кокаин, в съвсем малки дози — повиши тон и Джейсън. — Но в никакъв случай не е бил пласьор! Според мен тези наркотици са били подхвърлени и… — Понечи да спомене за разговора си с Керъл Донър, после изведнъж млъкна. Все още не беше готов да признае пред Кърън, че е продължил да преследва танцьорката. — Във всеки случай съм убеден, че по същата причина е била претърсена и клиничната лаборатория на Хейс… — Гласът му беше доста по-спокоен.

— Каква лаборатория, какво претърсване?! — извика извън себе си Кърън. Клепачите му за пръв път се вдигнаха догоре, лицето му почервеня. Джейсън смутено преглътна.

— По дяволите! — прогърмя детективът. — Нима искате да кажете, че лабораторията на Хейс е била преровена и никой не ни е съобщил?! А бе, вие какво си мислите, че правите, бе хора?!

— Клиниката беше загрижена относно негативната реклама в печата — поясни с половин глас Джейсън, принуден да защищава едно решение, което не одобряваше.

— Кога се е случило това?

— В петък през нощта.

— Какво липсва?

— Няколко лабораторни журнала и известно количество бактериални проби. Скъпата апаратура е недокосната и изобщо не става въпрос за обир… — Джейсън спря поглед върху наподобяващото хрътка лице на детектива с известно злорадство, тъй като искаше да си отмъсти за отношението му в началото на разговора.

— Повреди, вандализъм? — кратко излая онзи.

— Помещенията се преобърнати с главата надолу, всичко е изсипано на пода. Бъркотията беше пълна. Но единствената проява на вандализъм е по отношение, хм… на животните…