Смъртен страх

Този път обаче жертвата трябваше да бъде сама. И именно в това се съдържаше предизвикателството. Освен това, липсата на свидетели му позволяваше да прави с нея, каквото му хрумне, с единственото условие след края на забавленията тя да бъде мъртва…

Реши да я проследи и да я атакува във входа на сградата, в която живее. Надяваше се, че непосредствената заплаха с оръжие ще я направи отстъпчива и това ще му позволи да я отведе във вътрешността на апартамента и. А когато вратата се затвори след тях, всичко ще бъде игра и забавления…

Проследи жертвата, която направи кратък шопинг-тур на площад Харвард. Купи си списание от будката на ъгъла, след което се насочи към гастронома „Сейджис“. Хуан остана на тротоара, зяпайки разсеяно през витрината на някаква книжарница, която, за негова изненада, работеше и в неделя. Жертвата излезе от гастронома с пластмасова торбичка в ръка, пресече улицата по диагонал и хлътна в пекарната-кафене отсреща. Хуан я последва, тъй като умираше за кафе, пък било то и американско. По принцип той пиеше само кубинско кафе — гъсто, сладко и силно…

Докато отпиваше на малки глътки от белезникавата течност в чашата си, очите му опипваха жертвата. Беше смаян от нейната привлекателност. Тази жена беше истинска красавица, на не повече от двадесет и пет. Ще бъде сладка работа, рече си той и усети как започва да се възбужда. Този път нямаше да се насилва.

Половин час по-късно жертвата изпи кафето си, плати и се насочи към изхода. Хуан хвърли на масата банкнота от десет долара и побърза да я последва. Беше обзет от неочаквана щедрост, но какво толкова? Съвсем скоро щеше да се прибере в Маями с пет хиляди долара по-богат.

За негово задоволство жената продължи нагоре по Братъл стрийт. Той забави крачка, доволен да я държи под око и нищо повече. Забърза когато тя зави по Конкорд, тъй като бяха вече съвсем близо. В момента, в който навлязоха в жилищния комплекс Крейта Армс, той беше непосредствено зад нея. Кратък поглед в двете посоки на авеню Конкорд го увери, че времето е избрано напълно подходящо. Сега всичко зависеше от ситуацията във вътрешността на сградата.

Изчака достатъчно дълго, за да се увери, че вътрешната врата е отворена. После се стрелна напред и успя да и подложи крак миг преди да се захлопне. Едва след това проговори.

— Госпожице Бренкивист?

Хелене стреснато вдигна поглед към красивото и мургаво латиноамериканско лице на Хуан.

— Да — каза тя с лек скандинавски акцент, очевидно приемайки го за съсед.

— Ужасно много исках да ви видя… Казвам се Карлос.

Хелене се забави фатално, стиснала връзката с ключове в ръката си.

— Тук ли живеете? — попита тя.

— Разбира се — отвърна с тренирана лекота Хуан. — На втория етаж. А вие?

— На третия — отвърна Хелене и прекрачи през отворената врата. Хуан побърза да я последва.

— Приятно ми е да се запознаем — подхвърли тя, колебаейки се дали да се качи по стълбите, или да вземе асансьора. Присъствието на Хуан я караше да се чувства неудобно.

— Надявах се да си поговорим — подхвърли Хуан, изравнявайки крачка с нея. — Защо не ме поканите на едно питие?

— Мисля, че това не е…

При вида на пистолета, насочен в гърдите и, Хелене млъкна и ужасено отвори уста.

— Моля ви, не ме ядосвайте, госпожице — изръмжа заплашително кубинецът. — Когато съм ядосан върша неща, за които после съжалявам… — Натисна копчето на асансьора и вратите се отвориха. Направи знак на Хелене да влезе и я последва. Всичко мина гладко.

Усмихна се сърдечно, докато кабината с люшкане и потракване се понесе нагоре. Най-добре беше да поддържа нещата максимално спокойни.

Хелене беше парализирана от паника. Не знаеше какво да прави и затова не предприе абсолютно нищо. Този мъж я караше да изпитва ужас, но едновременно с това изглеждаше спокоен и убедителен. Беше облечен добре, като преуспяващ бизнесмен. Може би има някаква връзка с „Джийн Инк.“. И са го изпратили да претърси апартамента и. Помисли си за миг дали да не се развика или да се опита да избяга, но дулото на пистолета продължаваше да се поклаща пред очите и.

Асансьорът със скърцане спря на третия етаж, вратите се отвориха. Хуан галантно и отстъпи място да излезе първа. Стиснала ключовете в треперещата си длан, тя се насочи към вратата на апартамента си и я отвори. Хуан светкавично сложи крак на прага, точно както беше направил долу. След като влязоха, той се обърна и старателно сложи резетата, три на брой. Хелене стоеше в центъра на малкото входно антре, без да е в състояние да помръдне.

— Моля — продължи с галантността си Хуан и и направи знак да се насочи към дневната. За негова изненада на дивана се беше разположила една пищна блондинка. Според предварителната му информация Хелене живееше сама и в апартамента и не трябваше да има никакви блондинки. Няма значение, успокоително си рече той. Какво казваше една стара кубинска поговорка? „Когато почне да вали, направо става потоп“… Купонът обещаваше да стане два пъти по-хубав от планираното…