Смъртен страх

— Много добре — кимна Кърън. — Тези чудовища трябваше да бъдат ликвидирани, направо ми призляваше от тях! Как са били убити?

— Вероятно с отрова. В момента това се уточнява от нашите патолози.

Детектив Кърън прокара дебелите си пръсти през рядката си коса, която някога е била червеникава.

— Знаеш ли какво? — неочаквано тихо промърмори той. — При обема на сътрудничеството, което ми оказват разни овчи глави от вашата болница, аз изпитвам дълбоко удовлетворение, че прехвърлих случая на Отдела за борба с пороците. Да си го чукат в главата. Ако искаш, можеш да прекосиш коридора и да отидеш на тях да им крещиш. Кой знае, може пък да обърнат внимание на факта, че твоят шантав учен е чукал както асистентката си в лабораторията, така и онази стриптизьорка.

— По това време Хейс и танцьорката вече са прекратили връзката си — вметна Джейсън.

— Тъй ли? — ухили се Кърън, после сбърчи вежди и се оригна. — Докторе, я се обърни към Отдела за борба с порока и ме остави на мира! На главата ми има достатъчно истински убийства, които се опитвам да разкрия!

След тези думи детективът отново хвана писалката и се наведе над формуляра, който попълваше. Ядосан, Джейсън се спусна на приземния етаж и върна пропуска си. После излезе навън и скочи в колата. Започна да се успокоява едва когато излезе от Стороу драйв и се плъзна покрай ленивите води на река Чарлс, които проблясваха отвъд парапета вдясно от уличното платно. Продължаваше да е убеден, че с Хелене се е случило нещо лошо, но при демонстрацията на безразличие от страна на полицията, той просто беше безсилен да направи каквото и да било.

Спря на паркинга на ГХП и се върна в кабинета си. Клодия и Сали все още не бяха се върнали от обедната почивка. На пейките отвън вече чакаха неколцина пациенти. Навлече бялата манта и вдигна слушалката. Искаше да разбере резултатите от кардиологичната консултация на Мадлин Крамър. Мнението му беше прието за меродавно от Хари Сарноф, който назначи ангиография.

Възобнови прегледите веднага, след като Сали се върна. По време на третия преглед за следобеда вратата се открехна и в процепа надникна главата на Клодия.

— Имаш посетител — обяви тя.

— Кой? — попита Джейсън, докато приключваше с писането на-поредната рецепта.

— Нашата смела ръководителка, която има пяна на устата… Бях длъжна да те предупредя.

Джейсън подаде рецептата на пациента, завъртя стетоскопа към гърба си и тръгна към кабинета си в другия край на коридора. Шърли стоеше права до прозореца. При звука от отварянето на вратата се обърна, лицето и беше разкривено от гняв.

— Надявам се, че имате добро обяснение, доктор Хауърд — хладно каза тя. — Току-що ми се обадиха от полицията. Всеки момент тук ще пристигне техен човек, който ще ми поиска обяснение защо не съм докладвала за незаконното проникване в лабораторията на Хейс. От тях научих, че ти си ги уведомил за това престъпление. В момента обмислят дали да ми повдигнат обвинение за възпрепятстване на правосъдието.

— Съжалявам, стана случайно — въздъхна Джейсън. — Бях в полицията и просто се изпуснах.

— А какво, по дяволите, си търсил в полицията? — попита с леден глас Шърли.

— Исках да говоря с Кърън — виновно отвърна той.

— За какво?

— Исках да споделя някои неща…

— За обира?

— Не — размаха ръце Джейсън. — Става въпрос за Хелене Бренкивист, която е изчезнала… В смисъл, няма я нито на работа, нито у дома. Открих, че двамата с Хейс са били любовници и вероятно съм направил едно-две прибързани заключения. А за обира просто се изпуснах…

— Мисля, че ще е по-разумно да се ограничиш в своята специалност — малко по-меко подхвърли Шърли.

— Същото ми каза и Кърън — унило въздъхна той.

— Е, добре — промърмори тя и докосна ръката му. — Поне не си го направил нарочно. Защото в един момент наистина не знаех на чия страна си. А тази история около Хейс си има свой собствен живот и си се развива, независимо кой и кога я счита за приключена.

— Съжалявам — погледна я с искрено разкаяние Джейсън. — Не исках да влошавам нещата.

— Добре, забравяме този инцидент — кимна Шърли. — Но помни, че историята с Хейс нанася тежки вреди на институцията ни.

След тези думи стисна ръката му и се насочи към вратата.

Джейсън се върна при пациентите си, твърдо решил да остави следствието на полицията. Когато Клодия отново се появи, часът беше малко след четири.

— Търсят те по телефона — прошепна тайнствено тя.

— Кой? — нервно попита той. Бяха се разбрали Клодия да приема обажданията, а той да им отвръща след края на прегледите и визитациите. Разбира се, ако не става въпрос за нещо спешно. Но когато имаше спешен проблем, Клодия никога не шепнеше.

— Керъл Донър — отвърна тя.

Джейсън се поколеба, после каза, че ще говори от кабинета си. Клодия го последва по петите, продължавайки да шепне.

— Това онази Керъл Донър ли е?

— Коя е онази? — спря се Джейсън.

— Танцьорката от „Бойната зона“.

— Откъде да знам — сви рамене той, влезе в кабинета, затръшна вратата под носа и и вдигна слушалката:

— Доктор Хауърд слуша.

— Джейсън, обажда се Керъл Донър. Извинявам се за безпокойството…

— Няма нищо.