Смъртен страх

— Мамка му! — изруга Грац, после напълни гърдите си с въздух и извика:

— Ало? Никой не отговори.

Апартаментът имаше малко входно антре, от лявата му част се влизаше навътре през нещо като свод. Но още преди да се помръдне от мястото си, Джейсън усети миризмата на смъртта. Понечи да каже нещо, но Грац го спря.

— Ти по-добре чакай тук! — разпореди се той, с мъка надвиквайки музиката. Секунда по-късно от устата му се изтръгна грозен вик.

— Господи Исусе!

Очите му се облещиха, лицето му се разкриви от ужас. Джейсън надникна в процепа между стената на свода и тялото му. Гледката наистина беше кошмарна.

Портиерът притисна устата си с длан и се понесе към кухнята. На Джейсън също му прилоша, въпреки солидната медицинска подготовка. Хелене и още една жена седяха голи на дивана с вързани на гърба ръце. Телата им бяха обезобразени до неузнаваемост. В средата на масичката за кафе беше забит огромен кухненски нож, изцапан с кървави петна.

Обърна се и надникна в кухнята. Лари се беше навел над умивалника и тялото му се разтърсваше от напъни. Първата му реакция беше да му помогне, но после махна с ръка и отиде да отвори входната врата. Противната миризма на смъртта започна да отслабва. След минута-две Лари с препъване се плъзна покрай него.

— Извикай полиция — разпореди се Джейсън и побърза да затвори след него. Относителното спокойствие му подейства освежаващо, гаденето попремина. Доволен, че може да обърне гръб на кошмара, Лари изтича надолу по стълбите. Джейсън се облегна на стената и направи опит да не мисли. Цялото му тяло трепереше.

Не след дълго се появиха двама униформени полицаи. Бяха доста младички и вероятно по тази причина след като надникнаха в стаята, лицата им станаха доста зелени. Но това не им попречи да си вършат работата: стаята беше запечатана, започнаха първите, съвсем внимателни разпити на Лари и Джейсън. Внимавайки да не докосват нищо с голи ръце, единият от тях най-после извади контакта на уредбата. Появиха се още полицаи, включително и цивилни детективи. Джейсън предложи да повикат и детектив Кърън, който със сигурност ще прояви интерес към случая. Някой му се обади, а веднага след това полицейският фотограф започна да щрака опустошеното жилище. Броени минути по-късно се появи и съдебният лекар.

Когато Кърън най-сетне се появи в коридора, Джейсън стоеше в антрето и чакаше.

— Какво, по дяволите, правиш тук?! — смаяно изръмжа едрият мъж.

Джейсън не отговори и детективът се обърна към униформения полицай до вратата.

— Кой отговаря за операцията? — В ръката му проблесна служебната значка.

Полицаят посочи с палец зад гърба си, по посока на дневната. Забравил за Джейсън, Кърън побърза да влезе.

Появиха се и репортерите, натоварени с обичайните светкавици, касетофони и друга апаратура. Те направиха опит да проникнат във вътрешността на апартамента, но униформеният полицай ги спря. Принудени да се мотаят без работа, представителите на печата започнаха да интервюират всички наоколо, включително Джейсън. Той категорично заяви, че не знае нищо и беше оставен на мира.

След известно време Кърън отново се появи. Дори и неговото лице беше видимо позеленяло. Пристъпи към Джейсън, измъкна цигара от смачкан пакет и започна да рови из джобовете си за кибрит. Накрая вдигна глава и промърмори:

— Само не ми казвай „нали те предупредих“!

— Не е само убийство след изнасилване, нали? — тихо попита Джейсън.

— Това ще го определят други — въздъхна Кърън. — Но изнасилване със сигурност е имало. Какво те кара да мислиш, че е имало и друго?

— Обезобразяването е направено след смъртта.

— О? Какво те кара да мислиш така, докторе?

— Липсата на кръв. Ако жените са били живи, ние с теб щяхме да газим в кръв до колене.

— Впечатлен съм — промърмори Кърън. — И колкото и да ми е трудно да го призная, този път не говориш обичайните си празни приказки. Има улики, които нямам право да обсъждам с теб, но по всичко личи, че си имаме работа с професионалист. Използвано е било и малокалибрено огнестрелно оръжие.

— Значи приемаш, че смъртта на Хелене има нещо общо със смъртта на Хейс?

— Твърде възможно — кимна Кърън. — Казаха ми, че ти си открил труповете.

— Заедно с портиера — уточни Джейсън.

— Какво те доведе тук, докторе?

Джейсън забави отговора си.

— Не съм много сигурен — промълви най-сетне той. — Както вече ти казах, когато Хелене не се появи на работа, бях обзет от лоши предчувствия.

Кърън се почеса по главата, очите му бавно обиколиха помещението. Дръпна от цигарата и изпусна дима от ноздрите си. Площадката се беше запълнила с полицаи, репортери и любопитни наематели. До стената бяха изправени две носилки.

— Може би няма да прехвърля случая на Отдела за борба с порока — промърмори най-сетне той и отново хлътна във вътрешността на жилището. Джейсън пристъпи към полицая пред вратата.

— Питам се дали вече мога да си тръгвам — подхвърли той.

— Хей, Розати! — извика ченгето. През вратата надникна детективът, който беше началник на следствената група — болезнено кльощав мъж с хлътнали бузи и несресана коса. — Този иска да си върви.