Смъртен страх

— Взехме ли ви името и адреса? — пожела да се осведоми Розати.

— Взехте ми всичко: име, адрес, телефон, номер на социалната осигуровка, на шофьорската книжка…

— В такъв случай вървете — кимна детективът. — Ще ви потърсим, когато се наложи.

Джейсън кимна и тръгна по коридора към стълбището. Краката му бяха като гумени. След няколко минути излезе на авеню Конкорд и с изненада установи, че навън вече е тъмно. Студеният въздух тежеше от вонята на изгорели газове. Като капак на всичко, под чистачката на колата му беше пъхната поредната глоба за забранено паркиране. Той ядосано я дръпна, след което съобрази, че в района се паркира само със специален резидентски стикер, залепен на предното стъкло.

Обратният път до болницата му отне далеч повече време. Задръстването беше обхванало цялата Стороу драйв и част от Фенуей. Едва към седем и половина успя да се добере до паркинга пред ГХП. В кабинета го очакваше дълга компютърна разпечатка, която съдържаше имената из всички пациенти, на които са били правени пълни изследвания през последната година. В отделна графа беше отбелязано сегашното здравословно състояние на всеки един от тях. Голяма работа са тези медицински секретарки, с уважение си помисли Джейсън, докато сгъваше разпечатката и я слагаше в куфарчето си.

После се качи на горния етаж, където му предстоеше кратка визитация на хоспитализираните пациенти. Една от сестрите му подаде резултатите от ангиографията на Мадлин Крамър. Всички коронарни съдове показваха значителни нефокални стеснения. Тези резултати бяха видимо по-лоши от изследванията, правени шест месеца по-рано. Според Хари Сарноф, който беше консултиращият кардиолог, пациентката не бива да бъде оперирана. Отчитайки ниските стойности на холестерол и мазнини в момента, той нямаше кой знае какви предложения относно нейното лечение. За да бъде сто процента сигурен, Джейсън поиска консултация и със сърдечен хирург, а след това отиде да я види.

Както обикновено, Мадлин беше в отлично настроение и твърдеше, че нищо и няма. Джейсън и обясни, че иска да я види хирург, след което пак ще говорят. Беше обзет от мрачното предчувствие, че и на тази пациентка времето и изтича. Прегледа глезените и за подутини, но вместо тях откри няколко дълбоко драскотини.

— Къде сте се издрали? — пожела да узнае той.

— А, това е дреболия — отвърна Мадлин и побърза да дръпне чаршафа върху краката си.

— Сърбят ли ви краката?

— Мисля, че е от топлината — отвърна тя. — Тук е прекалено топло и прекалено сухо.

Джейсън я погледна с открито съмнение. На практика температурата и влажността на въздуха в цялата сграда се поддържаха в нормалните граници от автоматичната климатична инсталация.

Обзет от мрачни мисли, той се върна в стаята на дежурните сестри и нареди дерматологичен консулт и пълни химически изследвания на кръвта, които включваха някъде към четиридесет различни теста. Надяваше се там да открие онова нещо, което му се изплъзваше.

Останалата част от обиколката му беше също така потискаща. Отново изпита чувството, че всичките му пациенти се влошават. Когато най-сетне напусна болницата му беше толкова тежко, че реши да отскочи до Шърли, вместо да се прибира у дома. Искаше да поговори с някой, а и тя му беше показала, че се радва, когато го вижда. Освен това трябваше да и съобщи новината за смъртта на Хелене, преди да я научи от медиите. Сърцето му беше свито, тъй като знаеше каква ще бъде реакцията и.

След двадесетина минути колата му спря на покритата с чакъл алея пред къщата и. С облекчение видя, че прозорците светят.

— Джейсън! Каква приятна изненада! — усмихна се Шърли, която лично отвори на позвъняването му. Беше облечена в червено трико, над което имаше тясно прилепнали черни шорти. Косата и беше пристегната с бяла лента. — Тъкмо щях да тръгвам за аеробика.

— Трябваше да ти звънна предварително — промърмори Джейсън.

— Глупости — тръсна глава Шърли, хвана го за ръката и го дръпна да влезе. — И без това постоянно си търся извинение, за да пропусна някоя тренировка!

Въведе го в кухнята. Масата беше отрупана с папки, доклади и меморандуми. Каква съсипваща по обем работа е управлението на здравна организация като ГХП, помисли си Джейсън. Отново го обзе уважение към способностите на Шърли. Изчака я да му поднесе питие и едва тогава я попита чула ли е новината.

— Зависи коя — отвърна Шърли и дръпна ластичната превръзка от косата си.

— За Хелене Бренкивист — унило отвърна Джейсън.

— Май ми носиш новина, която няма да ми хареса — втренчено го погледна Шърли и механично вдигна чашата си.

— Позна — мрачно кимна Джейсън. — Била е убита, заедно със съквартирантката си.

Чашата се изплъзна от пръстите на Шърли и се разсипа върху дивана. Тя механично се наведе, сякаш искаше да почисти петното.

— Как е станало? Въпросът дойде след доста продължителна пауза.

— Убийство след изнасилване — поясни Джейсън. — Поне така изглежда на пръв поглед… — Споменът за грозната сцена му докара нови стомашни спазми.

— Ужасно! — прошепна Шърли и притисна ръце към гърдите си. — И отвратително — добави Джейсън.