Смъртен страх

Връзката се появи, докато изчиташе данните на двадесет и шестия картон. Между пациентите наистина липсваха общи физически симптоми, но в замяна на това почти всички бяха водили нездравословен начин на живот — имали са наднормено тегло, били са страстни пушачи или пиячи, използвали са наркотици, били са чужди на всякакви физически натоварвания. Казано най-общо, това са били мъже и жени със сигурни здравословни проблеми на даден етап от живота си. Шокираща беше скоростта, с която всеки един от тях е влошавал състоянието си. Какво ги е тласнало толкова бързо към смъртта? По принцип те не са водили нездравословния си начин на живот година или две, а откакто се помнят. Дали не става въпрос за статистическо уравнение: до този момент са имали късмет, но след това ги е постигнало неизбежното? Джейсън поклати глава — смисълът му се губеше. Прекалено много хора бяха намерили смъртта си. Той самият нямаше особен опит в статистиката, затова реши да помоли някой по-добър математик да се заеме с обобщаването на данните.

Излезе от кабинета си и започна сутрешната визитация в момента, в който беше сигурен, че няма да събуди пациентите си. Промяна нямаше. Върна се в кабинета и се подготви за началото на прегледите с предварително записан час. Преди това позвъни в патологията и поиска информация за мъртвите животни от лабораторията на Хейс. Наложи му се да изчака няколко минути, докато лаборантката открие съответната папка.

— Аха, ето я — промърмори жената. — Всички животни са били отровени със стрихнин.

Джейсън прекъсна разговора и набра Маргарет Данфорт от градската морга. Телефонът вдигна човек от помощния персонал, който му обясни, че в момента доктор Данфорт е заета с аутопсия. Джейсън го помоли да провери токсикологическите изследвания на Джералд Фар. Човекът беше готов с отговора си в рамките на една минута.

— Всички токсикологични проби са отрицателни — съобщи той.

— Още един въпрос, моля — спря го Джейсън. — дали тези проби отчитат наличието на стрихнин в организма?

— Момент така — каза лаборантът.

В слушалката се доловиха няколко реплики, разменени на висок глас, после човекът отново се върна на телефона.

— Доктор Данфорт отговори положително — ако в организма има наличие на стрихнин, пробите ще го хванат.

— Благодаря — каза Джейсън и остави слушалката. Стана и се приближи до прозореца. Графикът по Ривъруей вече беше тежък, небето над града беше облачно. Началото на ноември не е от най-приятните годишни сезони за Бостън. В душата му се настани безпокойството, чувстваше се объркан и напрегнат. Запита се дали да предаде на Кърън пакета, който бе получил от Керъл. Но с каква цел да го направи? Полицията дори не разследва смъртта на Хейс и продължава да го счита за наркопласьор…

Върна се зад бюрото, разтвори телефонния указател и потърси номера на „Джийн Инк.“. Адресът на компанията беше на Пайъниър стрийт в източен Кембридж, в непосредствена близост до студентското градче на ЕмАйТи. Отпусна се на стола и импулсивно започна да избира цифрите. Насреща вдигна телефонистка с подчертано английски акцент и Джейсън я помоли да го свърже с ръководителя на компанията.

— Имате предвид доктор Ленърд Доън, нашият президент? — пожела да узнае жената.

— Да, именно доктор Доън — отвърна той. В слушалката нещо прещрака, после се появи друг женски глас.

— Кабинетът на доктор Доън.

— Бих искал да говоря с господин доктора — каза Джейсън.

— За кого да доложа?

— Доктор Джейсън Хауърд.

— Бихте ли казали по какъв въпрос, доктор Хауърд?

— Става въпрос за един лабораторен дневник, с който разполагам. Предайте на доктор Доън, че аз работя в Гуд Хелт План и бях приятел с покойния доктор Алвин Хейс.

— Един момент, моля — каза секретарката с равен като магнетофонен запис глас.

Джейсън отвори средното чекмедже на бюрото си и започна да си играе с колекцията моливи, която държеше вътре. В слушалката се разнесе ново прещракване, последвано от звучен мъжки глас:

— Ленърд Доън на телефона.

Джейсън отново се представи и поясни, че притежава лабораторния дневник на доктор Хейс.

— А мога ли да попитам как се сдобихте с него, сър? — попита доктор Доън.

— Мисля, че това няма значение — отвърна Джейсън. — Имам го и толкоз. Нямаше никакво намерение да замесва Керъл.

— Въпросният дневник е наша собственост — обяви мъжът насреща. Гласът му беше спокоен, но с добре доловима метална нишка.

— С удоволствие ще ви го предам срещу малко допълнителна информация за доктор Хейс — побърза да го увери Джейсън.

— Дали не бихме могли да се срещнем?

— Кога?

— Възможно най-скоро. Бих могъл да отскоча до вас още през обедната почивка.

— Ще донесете ли и дневника?

— Разбира се.

През останалата част от предиобеда Джейсън не беше в състояние да се съсредоточи върху нищо, въпреки че пациентите се точеха през кабинета му в неспирен поток. Беше доволен да разбере, че Сали все пак му е оставила свободни часовете на обедната почивка. В минутата, в която приключи с последния пациент, той скочи и излезе от кабинета.