Смъртен страх

Запали двигателя и излезе на заден ход от паркинга на „Джийн“, после бавно започна да си пробива път към Мемориал драйв. Прекоси река Чарлс и спря пред аптека „Филипс“ на площад Чарлс. Пусна аварийните си светлини, за да обозначи, че е паркирал на втори ред, изтича в аптеката и разтвори телефонния указател, за да потърси адреса на Суорц. Десет минути по-късно вече беше в чакалнята на адвоката, прелиствайки страниците на стар и доста оръфан „Нюзуик“. Самюел Суорц се оказа дебелак с абсолютно плешива глава, която блестеше като билярдна топка. Направи знак на Джейсън да влезе така, сякаш беше регулировчик на оживено кръстовище. После се настани зад бюрото, опипа очилата с телени рамки и закова внимателен поглед в лицето на посетителя си, седнал на удобното кресло за гости.

— Значи сте приятел на покойния Алвин Хейс… — подхвърли с провлачен глас той. — По-скоро колега — уточни Джейсън.

— Няма значение — промърмори Суорц и отново размаха косматите си ръце. — Какво мога да направя за вас?

Джейсън му преразказа набързо версията на Хейс за важното научно откритие, после поясни, че се опитва да разбере върху какво е работил колегата му и така се е натъкнал на кореспонденцията му със Самюел Суорц.

— Беше ми клиент — кратко поясни дебелият. — И какво от това?

— Не е нужно да заемате защитна позиция — меко каза Джейсън.

— Не заемам защитна позиция, а съм ядосан — отсече Суорц. — Свърших куп работа на тоя смахнат тип, но сега ще трябва да я отпиша.

— Не ви е платил, така ли?

— Нито цент. Излъга ме да му работя срещу акции от бъдещата му фирма.

— Акции?

Върху лицето на Самюел Суорц се появи мрачна усмивка.

— Да, акции. Които след смъртта на Хейс вече не струват пукната пара. Всъщност, те щяха да струват точно толкова и да беше жив. Аз съм си виновен, че преди да се заловя с тая работа, не отидох да си прегледам глупавата глава!

— Какво щеше да продава фирмата на Хейс? — попита Джейсън. — Стоки или услуги?

— Стока. Каза, че е на път да създаде най-ценния здравен продукт, който човечеството познава. И аз му повярвах. Реших, че човек, който е бил на корицата на „Тайм“, няма начин да не е печен.

— Имате ли представа що за продукт е било това? попита умишлено равнодушно Джейсън, опитвайки да скрие вълнението си.

— Никаква. Той не ми каза, а и аз не го попитах.

— Да сте чували нещо свързано с моноклоналните антитела? — не се предаваше Джейсън.

— Дори да се блъсна в някое от тези антитела, няма да го позная! — изсмя се Суорц.

— Злокачествени образувания? — Джейсън вече стреляше съвсем напосоки, надеждата да стимулира паметта на адвоката почти изчезна. — Възможно ли е продуктът да е свързан с лечението на рака?

— — Не знам — сви рамене дебелият мъж. — Възможно е…

— Хейс е казал на една млада дама, че откритието му ще и помогне да стане още по-красива. Това говори ли ви нещо?

— Вижте какво, доктор Хауърд — изгуби търпение адвокатът. — Хейс не ми каза нищо за продукта си, имах задачата да регистрирам компанията и толкоз.

— Подали сте молба за патент…

— Патентът няма нищо общо с компанията. Той щеше да бъде на името на Хейс.

Пейджърът на Джейсън стресна и двамата. Върху малкото екранче мигаше думичката „спешно“, която се редуваше с номератора на ГХП.

— Може ли да използвам телефона ви? — попита той.

Суорц го плъзна през бюрото.

— Бъдете мой гост, докторе.

Повикването беше от етажа на Мадлин Крамър. Сърцето на жената спряло и в момента и прилагали всички животоспасяващи процедури. Джейсън каза, че тръгва веднага, благодари на адвоката и изтича навън.

Когато се добра до стаята на Мадлин, той видя една до болка позната сцена. Пациентката не реагираше, сърцето и отказваше да заработи отново, дори и след електрошоковете. Джейсън заповяда да продължат с животоспасяващите процедури, докато умът му трескаво опитваше възможните лекарства и други начини на лечение. Но след един час френетични усилия беше принуден да обяви край на процедурите, с които се беше ангажирал целият екип.

Остана край леглото на Мадлин дълго след като другите се бяха оттеглили. Тя беше стара приятелка, една от първите пациентки на частната му практика, сестрите бяха покрили лицето и с чаршаф, под който носът и стърчеше като миниатюрна заснежена планина. Джейсън бавно отгърна савана. Веднага му направи впечатление колко състарена изглежда Мадлин, въпреки че годините и бяха съвсем малко над шейсетте. След постъпването в болницата лицето и беше изгубило жизнерадостната си розовина и бе станало мъртвешки бледо — като на другите пациенти на прага на смъртта.

Изпитал желание да остане насаме със себе си, Джейсън се оттегли в кабинета. Успя да избегне Клодия и Сали, които го чакаха със стотици въпроси относно предстоящото заседание и съответното разместване в прегледите на външните пациенти. Заключи вратата и се тръшна на стола си зад бюрото. Смъртта на Мадлин сякаш отсече още един клон към миналото, спусна завесата върху част от предишния му живот. Почувства се страшно сам и уязвим, но едновременно с това и леко облекчен, тъй като спомените за Даниеле най-сетне бяха започнали да избледняват.