Смъртен страх

Телефонът иззвъня, но той не му обърна внимание. Огледа бюрото си, отрупано с картоните на мъртви пациенти, сред които беше и този на Хейс. Умът му неволно се върна към събитията около него. Обзе го безсилна мъка, тъй като беше разчитал да открие нещо съществено в пакета на Керъл, но там се оказаха само второстепенни данни. Те все пак усилиха вероятността за научно откритие от страна на Хейс, но тази вероятност съвсем не беше голяма. Тръсна глава и изруга потайния си колега.

Облегна се назад, сложи ръце на тила си и насочи очи в тавана. Идеите му относно Хейс започваха да се изчерпват. След което си спомни подмятането на инженера-ориенталец, според който Хейс е донесъл нещо от Западното крайбрежие, най-вероятно от Сиатъл. То трябва да е било някаква проба, тъй като изследователят го е подложил на задълбочени тестове и сложен екстракционен процес. От забележката на Хонг ставаше ясно, че Хейс е изолирал някакъв фактор на растежа, който стимулира растежа, диференциацията и съзряването, или пък и трите заедно.

С трясък върна стола си в нормално положение. Спомни си какво му беше казала Керъл — че са посетили някакъв колега на Хейс в университета на Вашингтон, и изведнъж изпита увереност, че именно този колега му е дал пробите.

Моментално реши да замине за Сиатъл. Разбира се, ако и Керъл приеме да го придружи. Трябва да я убеди, защото без нея няма как да открие колегата. Идеята да се откъсне от Бостън за няколко дни изведнъж му се стори страшно привлекателна. Стана и се насочи към вратата. В малкото време до началото на общото събрание можеше да отскочи до Шърли.

Отначало секретарката отказа да го пусне, заявявайки, че шефката и е страшно заета. Но с настоятелност и блага приказка, той все пак успя да я убеди поне да съобщи за присъствието му. Броени секунди по-късно вече беше в кабинета. Шърли говореше по телефона. Той седна и постепенно започна да схваща смисъла на разговора — тя преговаряше с някакъв профсъюзен лидер, обработвайки го със забележителна лекота. Пръстите и несъзнателно пробягаха през гъстата и коса — едно прекрасно и женствено движение, което му напомни, че освен бизнес-лидер, тази жена е прекрасна, С труден характер, но въпреки това прекрасна. Шърли приключи с разговора и се усмихна.

— И това ако не е изненада! — възкликна тя. — А напоследък ти наистина си пълен с изненади, нали Джейсън? Предполагам си дошъл да се извиниш за ранното си оттегляне снощи…

— Може би — засмя се Джейсън. Прямотата на тази жена му харесваше. — Но има и нещо друго. Искам да си взема няколко дни отпуск. Сутринта изгубих поредния пациент и мисля, че ми трябва малко почивка. Шърли съчувствено цъкна с език и попита:

— Очаквано ли беше?

— Предполагам, че да… Поне през последните няколко дни. Но когато я приех, изобщо не подозирах, че е терминална.

— Честно казано, изобщо не мога да си представя как се оправяш с подобни неща — рече с въздишка Шърли.

— Трудно — призна Джейсън. — Но напоследък ми става още по-трудно, тъй като тези случаи много зачестиха. Телефонът иззвъня, но Шърли натисна бутона за вътрешна връзка и секретарката отговори.

— Както и да е — тръсна глава той. — Реших да си взема няколко дни отпуск.

— Идеята ти е добра — кимна тя. — И аз бих сторила същото, но трябва да приключа проклетите преговори с профсъюзите. Къде мислиш да отидеш?

— Още не знам — излъга Джейсън. В момента едно пътуване до Сиатъл му се струваше толкова невероятно, че се срамуваше да го спомене.

— Мои приятели имат къща на Британските Вирджински острови, мога да им звънна един телефон — неочаквано предложи Шърли.

— Не, благодаря. Не си падам много по слънцето. Какво стана с трагедията около онази жена Бренкивист? Още лоша реклама, така ли?

— Не ми напомняй, моля те! — намръщи се Шърли. — Честно казано, не можах да издържа и прехвърлих нещата в ръцете на Боб Уолтроу.

— И аз цяла нощ имах кошмари — призна Джейсън.

— Не съм изненадана.

— Е, трябва да вървя — изправи се той.

— Довечера свободен ли си? — попита тя. — Може да вечеряме заедно и да се опитаме да си пооправим настроението.

— С удоволствие. В колко часа?

— Някъде към осем.

— Добре — кимна той и тръгна към вратата.

— Наистина съжалявам за пациентката ти — подвикна след него Шърли.

* * *

Общото събрание беше изненадващо добре посетено, особено, ако се отчетат кратките срокове, в които беше свикано. Присъстваха четиринадесет от всичките шестнадесет интернисти, неколцина бяха довели и медицинските си сестри. Веднага ставаше ясно, че тези хора разбират сериозността на проблема, пред който са изправени.

Джейсън започна със статистиката, изработена на базата на компютърната разпечатка на всички пациенти, починали в рамките на месец след пълните си изследвания. Посочи, че през последните три месеца броят на фаталните случаи рязко нараства и това го е принудило да търси връзка с всички пациенти на ГХП, които са си правили пълни изследвания в рамките на последните 60 дни.

— Равномерно ли са разпределени между нас пълните изследвания? — попита Роджър Уенамейкър.

Джейсън кимна.