Смъртен страх

Изказаха се неколцина лекари, всичките имаха сериозни опасения за началото на голяма епидемия. Никой нямаше обяснение за връзката между пълните изследвания и фаталните изходи, никой не разбираше защо тези изходи не са били предвидени и очаквани. Временната шефка на Кардиологията доктор Джудит Роландър направи опит да поеме по-голямата част от вината, признавайки, че при почти всички случаи лично е анализирала електрокардиограмите на пациентите, подложени на пълни изследвания, но не е успяла да открие тревожните симптоми в тях.

После разговорът се насочи към кардиограмите под натоварване, които по принцип са ключът към откриването на сериозни кардиологични проблеми. Изказаха се различни мнения, всяко, от които беше подложено на задълбочено обсъждане. После бе избрана временна комисия за контрол над тестовете с натоварване, чиято задача беше да повиши тяхната достоверност. Зад катедрата се изправи Джером Уошингтьн.

— Според мен пренебрегваме важността на нездравословния начин на живот — обяви той. — Точно той е общ за всички починали пациенти. Залата отговори с подсвирквания и закачки относно теглото на Джером и страстта му хаванските пури.

— Добре, де, добре — размаха ръце той. — Но нали знаете, че пациентите трябва да правят това, което им препоръчваме, а не това, което правим ние… Забележката предизвиква взрив от смях.

— Не, сериозно — продължи доктор Уошингтьн. — Всички знаем опасностите, които произтичат от нездравословното хранене, пушенето, алкохолът и обездвижването. Сравнени с леки отклонения в ЕКГ, тези социални фактори имат далеч по-висока точност за определяне на диагнозата.

— Джером е прав — подкрепи го Джейсън. — Слабото определяне на рисковите фактори е единственото негативно обстоятелство във всички прегледани от мен картони.

Гласуваха създаването на втора комисия, която да разгледа приноса на рисковите фактори към съществуващия проблем. В кратки срокове членовете и трябваше да излязат със съответните препоръки.

Ръка вдигна Хари Сарноф, главният кардио-консултант за месеца. Получил думата, той започна да говори за увеличената смъртност между собствените си пациенти, но Джейсън го прекъсна.

— Извинявай, Хари. Ценя загрижеността ти, тъй като и аз имам същите проблеми. Но днес сме се събрали да обсъдим проблемите с външните ни пациенти, които са преминали през пълни изследвания в нашата клиника. Ако има интерес от страна на колегите, можем да свикаме събрание за обсъждане състоянието на вътрешните ни пациенти. И това няма да е излишно, защото лично аз мисля, че ще открием доста общи неща.

Хари вдигна ръце в знак на несъгласие, но все пак кимна с глава и неохотно седна на мястото си.

Джейсън го изчака, след което помоли колегите си да изискват аутопсия на всеки неочаквано починал пациент, в случай, че Съдебна медицина не прояви интерес към него. Запозна хората и със заключенията на Съдебна медицина за неговите пациенти, според които смъртта им беше настъпила вследствие тежки увреждания на сърдечно-съдовата система. Разбира се, този факт подчертаваше още повече липсата на достатъчно категорична диагностика по време на пълните изследвания, най-вече при ЕКГ в спокойно и натоварено състояние. Не пропусна да добави, че патолозите в Съдебна медицина допускат и наличие на автоимунни проблеми.

След като заседанието беше закрито, лекарите се пръснаха на малки групички и продължиха оживеното обсъждане на проблема. Джейсън сгъна разпечатките си и потърси с очи едрата фигура на Роджър Уенамейкър. Видя го да води оживен разговор с Джером.

— Може ли да ви прекъсна? — попита той и колегите му се раздалечиха, за да му направят място. — Възнамерявам да замина извън града за няколко дни.

Роджър и Джером се спогледаха.

— Точно сега ли? — изрази колективното им мнение Роджър.

— Налага се — късо отвърна Джейсън, без да им дава повече обяснения. — Но имам петима хоспитализирани пациенти, които бих желал да прехвърля временно на някой от вас… Има ли доброволци? Предварително предупреждавам, че всички са доста зле.

— Това едва ли ще има кой знае какво значение — промърмори Роджър. — И без това по цял ден съм тук, опитвайки се поддържам живота на моите болни, които са точно половин дузина. С удоволствие ще поема и твоите.

Решил най-важния проблем за момента, Джейсън се върна в кабинета си и набра номера на Керъл Донър. Кой знае защо беше решил, че най-лесно ще я хване в късния следобед или надвечер. Телефонът звъня дълго време, но насреща не вдигаха. Тъкмо когато се готвеше да затвори, в слушалката прозвуча задъханият глас на Керъл. Оказа се, че била в банята.

— Довечеря трябва да ви видя — каза Джейсън.

— О… — колебливо отвърна младата жена. — Може би няма да стане… — После гневът и бързо взе връх:

— Снощи защо не ми казахте за Хелене Бренкивист? Прочетох във вестника, че вие сте открил труповете!

— Съжалявам — промърмори Джейсън. — Честно ще ви призная, че снощи ме събудихте и единственото, за което можех да мисля, беше онзи пакет…

— Получихте ли го? — попита с омекнал глас Керъл.

— Да, благодаря.

— И?