Смъртен страх

Най-накрая стигна до блока на Керъл, вдигна глава и веднага засече осветения прозорец на четвъртия етаж. После се зае да оглежда аварийната стълба. За нещастие тя беше от онзи вид, който имаше механизми за спускане от първия етаж. Огледа се наоколо за нещо, върху което да се покатери. Нямаше нищо подходящо, освен една кофа за боклук, която обаче трябваше да се преобърне и изпразни от съдържанието си. Лишен от избор, той пристъпи към нея и я обърна. Острото дрънчене на ламарината върху паважа го накара да потръпне. Няколко празни кутийки от бира шумно заподскачаха надолу по алеята. Затаи дъх и вдигна глава. Допълнителни светлини по фасадата нямаше. Доволен от този факт, той се покатери на кофата и протегна ръка към най-долното стъпало на аварийната стълба.

— Хей!

Викът дойде откъм дъното на алеята, миг по-късно оттам се появи познатата едра фигура на Бруно, който тичаше насам с всички сили. Размахал могъщите си бицепси и пуфтящ като локомотив, той приличаше на мощен фулбук от отбора на „Уошингтън Редскинс“.

— Мамка му! — изруга Джейсън и напрегна всички сили, за да се вдигне нагоре. Очакваше всеки момент стълбата да се разгъне под тежестта му. За щастие тя издържа. Увисна на ръце, напрегна мускули и успя да преметне крак върху последното метално стъпало.

— Хей, перверзник гаден! — изкрещя отдолу Бруно, който очевидно го беше идентифицирал. — Веднага слизай оттам, копеле мръсно!

Джейсън се поколеба. Би могъл да остане на място и да стъпи върху пръстите на горилата, в случай че реши да го последва. Но това означаваше изобщо да не се види с Керъл. А в случай на схватка, някой от обитателите на блока със сигурност ще повика полицията. Реши да рискува и хукна нагоре. Спря се едва когато стигна площадката под прозореца на Керъл. Тя надничаше през стъклото и отвори страничното крило в момента, в който го зърна.

— Вашият неонацист се катери след мен! — задъхано рече Джейсън, изпреварвайки въпроса и. — Мислите ли, че носи оръжие? — преметна крак през перваза и се озова в доста просторна кухня.

— Не знам — отвърна младата жена.

— Той всеки момент ще е тук! — Джейсън затръшна прозореца и сложи резето. Това щеше да забави Бруно точно с десет секунди.

— Може би трябва да поговоря с него — подхвърли Керъл.

— А ще ви слуша ли?

— Не съм сигурна. Той си пада малко инат.

— И аз имам същото впечатление — кимна Джейсън. — Освен това знам, че не си пада по мен. Май ще ми трябва нещо с формата на бейзболна бухалка.

— Не можете да го удряте, Джейсън!

— Не искам да го правя, но според мен Бруно няма никакво желание да седнем и да си поговорим. Затова трябва да разполагам с нещо, което може да го спре.

— Имам ръжен за камината.

— Донесете го!

Джейсън изгаси кухненската лампа и залепи нос за стъклото. Бруно все още се мъчеше да се покатери на най-долното стъпало. Сила имаше в излишък, проблемите идваха главно от прекалено едрото му тяло. Керъл се върна с ръжена и Джейсън го подхвърли в ръката си. С малко късмет може би щеше да успее да накара горилата да слуша.

— Знаех си аз, че идеята не е добра — унило промърмори момичето.

Джейсън бегло се огледа. Подът на кухнята беше покрит със старомоден линолеум, а вратата — от солидно дърво, снабдена със здрава ключалка. Явно това помещение е било нещо друго, преди да бъде превърнато в кухня.

— Ще ми позволите ми да създам малко бъркотия? — обърна се към Керъл той. — Искам да кажа, че впоследствие с удоволствие ще платя за почистването…

— За какво говорите?

— Имате ли някоя по-голяма бутилка олио?

— Предполагам.

— Ще ми я дадете ли?

Озадачена, Керъл отвори вратичката на шкафа под мивката и извади оттам един галон вносен италиански зехтин.

— Отлично! — одобри го Джейсън, хвърли кратък поглед през прозореца и се залови за работа. Масата и двата стола бяха изнесени навън, а младата жена продължаваше да го гледа озадачено.

— А сега и вие! — заповяда той и тя неохотно се насочи към антрето.

Пръстите му развинтиха капачката и зехтинът започна да се излива по пода на равномерни кръгове. Минута по-късно беше готов и се насочи към коридора. В момента, в който заключи кухненската врата и сложи резето, откъм прозореца се разнесе силно чукане, последвано от звън на счупени стъкла. Джейсън подпря масата в насрещната стена и по този начин блокира допълнително кухненската врата.

— Елате! — прошепна той и хвана ръката на Керъл. В другата продължаваше да стиска ръжена. Поведе я към входната врата, солидно осигурена с двойно резе и ключалка с метални пръти от полицейски тип. Откъм кухнята се разнесе силен трясък. Бруно беше паднал за пръв път.

— Много хитро! — избухна в смях Керъл.

— Човек трябва да компенсира, когато тежи само шейсет кила — отвърна с разтуптяно сърце Джейсън. — Но както и да е. Не знам колко дълго ще продължат забавленията на Бруно в онази кухня, затова ще бъда кратък. Имам нужда от вас. Последният ми шанс да стигна до откритието на Алвин Хейс е Сиатъл. Трябва да отида там и да разбра какво е…

Оттатък се разнесе нов силен трясък, последван от набор ругатни на непознат език, най-вероятно италиански.