Смъртен страх

Добра се до Кембридж сравнително бързо, плъзна се покрай парковата територия на ЕмАйТи и новите небостъргачи на Източен Кембридж, част, от които бяха с ултрамодерна архитектура и рязко контрастираха на по-старите и традиционни тухлени сгради, типични за Нова Англия. Скоро откри Пайъниър стрийт и пое по нея. Централата на „Джийн Инк.“ се оказа една от модерните сгради в района с фасада от лъскав черен гранит, която, за разлика от посестримите си наоколо, имаше само шест етажа. Прозорците и бяха тесни като амбразури, а рамкираните им с месинг стъкла бяха огледални. Човек оставаше с впечатлението за солидност и мощ, сякаш гледа замък от някой научно-фантастичен филм.

Джейсън слезе от колата и вдигна поглед към блестящата фасада. След като беше прочел толкова много неща за рекомбинирането на ДНК и беше видял с очите си уродливите деформации у опитните животни, той имаше чувството, че му предстои да влезе в Къщата на ужасите. Главният вход имаше овална форма, очертан от звездообразни гранитни лъчи, които създаваха илюзията за гигантско око. Черните крила на вратата играеха ролята на зениците.

Преддверието също беше облицовано с черен гранит — стените, подът, дори и тавана. В центъра на приемната се издигаше ярко осветена модернистична скулптура, която представляваше ДНК-молекула с двойно, отворено в средата ядро.

Пристъпи към едно гише в изцяло остъклената стена, зад което седеше красива млада корейка, заобиколена от модерна апаратура. Изпита чувството, че наблюдава декор от Междузвездни войни. На ухото си корейката имаше миниатюрна слушалка, от която се проточваше тънка жичка и изчезваше някъде отзад. Пред устата и се поклащаше малък микрофон. Корейката вдигна глава и го поздрави по име, след което го осведоми, че е очакван в заседателната зала на четвъртия етаж. Гласът и имаше металически оттенък, вероятно, защото говореше пред микрофона.

В мига, в който жената от рецепцията млъкна, един гранитен панел в дъното на залата се плъзна встрани и зад него се показа ярко осветена асансьорна кабина. Джейсън и благодари, за момент обзет от абсурдното подозрение, че е разговарял с робот. После влезе в кабината и потърси бутоните за отделните етажи. Вратата се плъзна зад него. Оказа се, че бутони и табели липсват, но асансьорът плавно потегли нагоре.

Когато кабината спря и вратите се разтвориха, Джейсън се озова в просторно, облицовано с черен гранит фоайе, по чиито стени врати просто нямаше. Започна да проумява, че тази сграда се контролира от централен пулт, може би от рецепцията на приземния етаж. Вляво от него се разнесе лек щракащ звук и гранитният панел безшумно се плъзна встрани. В отвора се изправи мъж с груби черти на лицето, облечен в безупречен костюм на райета, бяла риза и тъмночервена вратовръзка.

— Здравейте, доктор Хауърд — каза той и направи жест към вътрешността на помещението. — Аз съм Ленърд Доън.

Не направи опит за здрависване, а в гласа му прозвуча онзи заповеден тон, който Джейсън беше доловил още по време на телефонния им разговор. Сравнено с останалата част от гробницата-централа, заседателната зала наподобяваше повече на облицована с ламперия библиотека и изглеждаше много уютна, стига човек да не гледа към стената в дъното, която беше изцяло от стъкло. Оттам се разкриваше гледка към нещо, което наподобяваше ултрамодерна лаборатория. В помещението имаше още един човек — едър мъж с ориенталски вид, облечен в бял, плътно прилепнал комбинезон. Доън го представи като господин Хонг, инженер от „Джийн Инк.“. Седнаха около сравнително малката заседателна маса и Доън подхвърли:

— Надявам се, че носите лабораторния дневник, за който говорихме.

Джейсън отвори куфарчето си и му подаде папката. Той я пое само колкото да я прехвърли в ръцете на Хонг. Инженерът я разгърна и потъна в четене. В залата се възцари тежко мълчание.

Джейсън местеше изненадан поглед от единия към другия. Беше очаквал по-топло посрещане, все пак им вършеше услуга.

Обърна се и погледна през остъклената стена. Подът на съседното помещение се намираше един етаж по-долу. Голяма част от площта беше запълнена от блестящи никелирани резервоари, които му напомниха за пивоварната, която беше посетил преди много време.

Предположи, че това са инкубаторите за културите, от които се извличат рекомбинираните бактерии. Имаше и много други уреди, свързани помежду си с помощта на сложна мрежа от тръби. Между тях се движеха хора с бели комбинезони и предпазни маски на лицата. Хонг затвори папката с меко изщракване и кимна с глава:

— Изглежда всичко е тук…

— Това е една чудесна изненада — усмихна се доктор Доън и се извърна към Джейсън:

— Надявам се знаете, че всичко в тази папка има строго поверителен характер.

— Не се безпокойте — отвърна с пресилена усмивка Джейсън. — Не разбрах почти нищо от това, което се опитах да прочета, освен това то не ме интересува. Интересува ме доктор Хейс. Малко преди да умре той сподели, че е направил важно откритие. Любопитно ми е да разбера дали това, което е описано в тези папки, може да се счита за такова.