Смъртоносно

— Просто се вкопчвах във всички сламки. — Майк опря ръце на кръста си. — Наоми каза, че по време на круиза си вършила доста странни неща. Преглеждала си имейлите в компютъра й. На моменти си бягала, сякаш си се страхувала от нея. — Той стисна зъби. — Нещо ми подсказва, че това има нещо общо с всичките останали луди работи, които се случват непрекъснато. Всичко е свързано. — Той я погледна мрачно. — Заради А. е, нали? Али. Върнала се е.

Хана замръзна.

— Не знам за какво говориш.

Майк пристъпи към нея.

— Това е единственото нещо, което се вписва. Просто ми кажи. Не ми ли вярваш?

Долната челюст на Хана потрепери.

— Може да съм имала добра причина да не ти кажа — избъбри тя. — Защото не искам да пострадаш, идиот такъв! Не искам да свършиш като Ноъл!

Лицата им бяха съвсем близо едно до друго, тя усещаше ментовия дъх на Майк върху бузите си. Той улови ръцете й.

— Искам да помогна. Обичам те. Не ме интересува какви са рисковете.

Тя затвори очи, чувствайки се напълно изтощена. Нямаше измъкване от това. Майк знаеше, че е прав, и изражението на лицето й напълно го потвърждаваше. Единственият начин да му попречи да научи повече, беше да скъса с него. Но тази мисъл не само че не й харесваше изобщо, а и сигурно едва ли щеше да предпази Майк. Той вече знаеше твърде много.

Тя си пое дъх на пресекулки и внезапно цялата история се изля от устата й. Тя разказа на Майк как са започнали да се появяват съобщенията на новия А., как бяха започнали да стават все по-зловещи, и как, по време на пътуването, съдържанието им се беше фокусирало изцяло върху бягството на Хана от мястото на катастрофата, където беше изоставила братовчедката на Наоми, Мадисън Циглър, мислейки я за мъртва.

— Известно време се страхувах, че Наоми е А. — каза тя. — Затова прерових компютъра й. Мислех си, че ще намеря нещо, което да го докаже. Но накрая дори Наоми ми каза, че катастрофата не е била по моя вина — някой ме засече на пътя. Спомням си го, но не видях лицето му. Двете с Мадисън се опитали да открият този човек.

Майк потрепна.

— Направила си катастрофа миналото лято и не си ми казала?

Хана сви рамене.

— Не можех да рискувам да кажа на когото и да било. Съжалявам.

Тя продължи да му разказва. Когато стигна до частта, където те бяха стигнали до извода, че А. е Али, Майк я погледна смутено.

— Сигурна ли си? Мислех, че не е оцеляла след пожара.

— Емили й оставила вратата отворена. Тя се измъкнала. — Хана наведе поглед и му разказа и за Табита — как се уплашили, че Али ги е последвала в Ямайка и искала да ги нарани. — Табита се качи след нас на покрива на хотела — каза тя на Майк. — И тръгна към Ариа. След това нещата се развиха много бързо — Ариа скочи напред, последва боричкане и Табита внезапно се спъна в парапета. Но след падането беше още жива — сигурни сме в това. Ала когато изтичахме долу на плажа, тя беше изчезнала. Не сме я убивали, но някой се беше погрижил да изглежда така, сякаш сме го сторили ние.

— Господи — прошепна Майк, ококорил очи. — Аз бях с теб на това пътуване, видях това момиче. Как си могла да го скриеш от мен?

— Съжалявам — рече тихо Хана. — Просто бях толкова уплашена. Исках да се престоря, че това никога не се е случило. Но след това започнахме да получаваме нови съобщения… — Гласът й заглъхна и тя скри лице в шепите си.

Майк седна на каменната ограда около къщата на Хана и се загледа в далечината. След известно време той каза:

— Да видим дали съм разбрал правилно. Али — или нейният помощник — са убили и онази жена Гейл, така ли?

Хана кимна, спомняйки си Гейл Ригс, богатата жена, която искаше да купи бебето на Емили. А. беше убил и нея.

— И А. е взривил бомбата на круизния кораб? — Гласът на Майк изтъня. Хана отново кимна и гърлото му издаде гъргорещ звук. — И всъщност А. е убил Табита?

— Почти сме сигурни в това, да.

— Значи, в общи линии А. се е опитала да убие теб и сестра ми поне шест пъти досега и се опитва да ви натопи заради гадостите, които е извършила. Трябва да намерим тази кучка. Веднага.

Хана огледа притеснено двора.

— Спенсър и Емили смятат, че това не е много добра идея. Последния път, когато се опитахме да намерим Али, Ноъл се озова в болницата.

Майк ритна с крак чакъла в цветната леха.

— Значи просто ще си седим и ще чакаме?

Хана огледа дърветата; изобщо не й харесваше, че къщата на майка й е толкова уединена. Всеки би могъл да ги наблюдава отблизо и те никога нямаше да го разберат.

— Просто се страхувам, че ако се доближим повече до мястото, където се намират тя или помощникът й, още някой ще пострада. Може би ти. Може би аз.

Майк присви леденосините си очи.

— Обещавам ти, Хана, че тя никога няма да те докосне. Първо ще трябва да мине през мен. Ако се наложи ще стоя на стража пред спалнята ти. Ще бъда до теб във всеки час. Дори ако искаш ще влизам заедно с теб в пробната на „Отър“.

Хана го плесна игриво по рамото.

— Направо копнееш да влезеш с мен в пробната на „Отър“.

— Естествено. — Майк се наведе напред и нежно я целуна по носа.