Смъртоносно

— Да — прошепна тя. — Може да използваме кодова дума, ако искаме да се срещнем и да поговорим за Али. Какво ще кажете за… — Погледът й попадна върху красивата фигура със сребриста коса на екрана на телевизора. — Андерсън Купър.

— Съгласна — рече Ариа.

Хана се наведе напред.

— Според вас какъв ще е следващият ход на А.?

Стомахът на Спенсър се преобърна. Колко пъти си бяха задавали точно този въпрос?

— Може да е всякакъв. А. продължава да ни следи. Трябва просто да си държим очите и ушите отворени.

Момчетата кимнаха; изглеждаха по-ужасени и от преди. Но повече нямаше какво да си кажат, затова Спенсър грабна чантата си, измъкна от нея ключовете и тръгна към асансьора, изпълнена с нетърпение да се прибере у дома и да си вземе един продължителен горещ душ.

Тя мина покрай кафенето и излезе навън, под ясното утринно небе. Улицата беше пълна с народ, включително група разнородни протестиращи, които носеха табели. „РОУЗУУД“, пишеше на някои от тях. „СЕРИЕН УБИЕЦ“, пишеше на друга с големи червени букви.

— Пазете децата си! — викаха протестиращите. Един от тях носеше суичър на „Роузууд Дей“.

Спенсър ги погледа известно време, изпълнена с противоречиви чувства. Струваше й се странно хората да се ангажират толкова страстно с нещо, което бе толкова пряко свързано с нея.

След това забеляза новинарския микробус, паркиран от другата страна на улицата, и репортерката, седнала на предната му седалка. Спенсър наведе глава и закрачи бързо към колата си, уплашена, че репортерката ще я разпознае.

— Спенсър?

Тя стисна зъби и се обърна — но това беше просто Чейс, новият й приятел, така да се каже. Той беше застанал под навеса на болницата, облечен в черен шушляк, със сива бейзболна шапка.

Спенсър се приближи неохотно до него и го придърпа на по-скрито място, близо до сервизния вход.

— Какво правиш тук? — попита го тя.

Чейс докосна осакатеното си ухо, резултат на нападението от преследвача му в пансиона.

— Нали трябваше да се срещнем днес? Навсякъде те търсих. Накрая майка ти ми каза къде се намираш.

— А каза ли ти защо съм тук?

Чейс поклати глава.

— Добре — рече Спенсър и му разказа всичко. Знаеше, че може да му се довери. Той поддържаше блог за неразрешени престъпления и двамата се бяха запознали, докато тя се опитваше да проследи Али. Първоначално се беше получила една доста объркваща ситуация — Чейс се опита да представи брат си Къртис за себе си, защото се срамуваше заради ухото си, и известно време Спенсър дори се страхуваше, че той може да е А. Но накрая всичко се изясни.

Когато Спенсър най-накрая му каза за Ноъл и бараката, Чейс присви зелените си очи.

— Значи… Ноъл не е приятелят на Али?

Спенсър въздъхна.

— Не. Върнахме се в началото.

— Ами тогава по-добре да тръгваме — каза Чейс, хващайки Спенсър под ръка.

Тя се запъна.

— Къде?

Чейс примигна.

— Отиваме да наблюдаваме онази къща от клипа.

Когато предишния ден Чейс й беше отишъл на гости, той й показа зърнестия запис от наблюдателна камера, на който се виждаше една къща в Роузууд. На няколко кадъра се виждаше момиче, което много приличаше на Али. Бяха решили днес да отидат да разследват, но след всичко, което се беше случило с Ноъл, Спенсър беше забравила за това.

Край тях премина автобус, изпускащ изгорели газове през ауспуха си.

— Нечий приятел се озова завързан в барака заради нас — рече нервно Спенсър. — Али знае, че сме по петите й. Не мога да позволя някой друг да пострада.

— Ами ако се окаже, че тя живее там? — попита Чейс. — Ако намерим доказателство, че е още жива, можем да я предадем на ченгетата и да сложим веднъж завинаги край на всичко това. И тогава никой няма да пострада.

Спенсър изкриви устни. В прозорците на паркираната наблизо кола премина сянка, която за миг придоби формата на човешка фигура.

Чейс имаше право. Ами ако откриеха нещо в къщата? Ако можеха още днес да сложат край на този кошмар?

Тя го погледна и кимна леко с глава.

— Добре. Да вървим.

Двайсет минути по-късно Спенсър и Чейс навлязоха с колата си в квартала в Западен Роузууд, който се славеше с по-ниските цени на домовете. Това, разбира се, беше доста относително: голямата табела „ИМОТИ ЗА ПРОДАН“ на входа му показваше дървени паркети и мраморни кухненски плотове във всяка къща. В далечината блестеше чисто нов обществен басейн. А местният супермаркет беше „Фреш Фийлдс“, където цената на литър мляко не падаше под пет долара.

— Ето я — каза Чейс, посочвайки групичка къщи. Те изглеждаха абсолютно еднакви, с имитации на старовремски газени лампи в предните дворове, с фалшиви капандури на покривите и оградени с раковини прозорци. На снимките от охранителната камера Али влизаше в къщата, която се намираше на ъгъла.

Спенсър спря колата и погледна към дома, потрепервайки от внезапно застуделия въздух. Къщата имаше боядисана в червено врата и цялата й предна веранда бе засипана със сухи листа. На прозорците нямаше щори — човек би си помислил, че Али ще се погрижи да има пълно уединение. Възможно ли бе това наистина да е тайното й убежище?