Смъртоносно

— Знам. — Ноъл я стрелна с поглед. — Но точно сега ти си единствената, която е наясно какво знам. Ако някой ме издаде, това ще си ти. — Той се прокашля. — Но си свободна да го направиш. Напълно ще те разбера.

Ариа си представи Ноъл в затворнически дрехи. Делящ килия с някой брутален непознат. Разглеждащ книгите в затворническата библиотека. Не беше сигурна дали го иска и дали това беше най-ужасната съдба на света.

— Какво ти се случи в гробището? — изтърси тя.

— Някой се приближи изотзад — отвърна бавно Ноъл, — и ме удари по главата. Първоначално си мислех, че е Спенсър, но не беше тя.

Ариа кимна.

Той погледна към кокалестите си колене под завивките.

— Чух плътен глас, но не видях лице.

Плътен глас. Помощникът на А.

— Хвърлиха ме в някакъв багажник. След това някой ме повлече по мокра трева. Чух отварянето на резе, шепота на двама души.

Двама души.

— Беше ли… тя единият от тях?

Лицето на Ноъл посърна. Очевидно знаеше точно кого има предвид Ариа — в гробището, по време на бала, Ариа му беше заявила с истеричен глас, че Али ги преследва.

— Не мисля.

Ариа настръхна.

— Защо? Защото я обичаш толкова много, че не можеш да видиш колко е зла?

— Не я обичам, Ариа — отвърна Ноъл.

Тя го погледна очаквателно. Той й беше казал точно обратното.

— Виж какво, обичал съм някой, който не съществува — възрази Ноъл. — Спрях да я обичам, когато се влюбих в теб. — Той потисна едно ридание. — Съжалявам. Знам, че това не е извинение. Знам, че не можем да бъдем заедно. Но искам да знаеш, че винаги ще съжалявам за онова, което сторих.

Гласът му беше толкова тих и уплашен, че сърцето на Ариа се сви.

— Искам да ми разкажеш всичко — каза тя с възможно най-твърд глас. — Колко често си посещавал Али в Убежището. Кой друг си видял там. Какво ти е казала тя. Дали ти е казала… — Ариа си пое дълбоко дъх, опитвайки се да сдържи сълзите си. — Дали ти е казала какво смята да ни причини.

— Нямах представа какво възнамерява да ви причини, кълна се — отвърна пламенно Ноъл.

— Добре. Тогава поне ми кажи защо започна да я посещаваш.

Той въздъхна.

— Не знам. Съжалявах я.

— Как разбра, че се намира в Убежището?

Ноъл се размърда под завивките.

— След самоубийството на брат ми нашите искаха да поговоря с някого. С един психиатър, който работеше в амбулаторната сграда на Убежището. Един ден се сблъсках с едно момиче, което тъкмо влизаше, когато аз излизах — това беше Алисън. Тя бе изключително необщителна и аз я помислих за момичето, което познавах от училище. Следващия път, когато отидох, тя пак беше там — и аз се обърках, защото отборът по хокей на трева беше имал мач същия ден и Мейсън, който го гледаше, ми беше изпратил есемес, че Али е вкарала гол.

Ариа кимна.

— Ясно.

Ноъл спря за миг, за да си поеме дъх.

— Обмислих всичко това, когато видях излизащата от кабинета на психиатъра Али. Тя очевидно се беше досетила, защото ме чакаше след срещата и ми призна коя е в действителност. Каза ми, че е близначката на Али, затворена в болницата, и така нататък.

— И ти й повярва?

— Разбира се. Тя изобщо не изглеждаше луда. Просто… жертва.

Ариа потърка носа си.

— Значи там сте се опознали? Пред кабинета на психиатъра?

Ноъл изглеждаше засрамен.

— Не. След това аз… я посещавах в болницата.

Прониза я болка.

— Колко често?

— Редовно.

— Защо?

Устните му се изкривиха.

— Тя ме караше да се чувствам чут. Важен.

По дяволите. Али — и двете Али — знаеха как да те накарат да се чувстваш много, много специален. Но това винаги беше част от користните им цели.

— Нека позная, тя е представила всичко така, сякаш Кортни е лудата? — изсъска Ариа.

Ноъл кимна.

— В общи линии.

— Но ти нямаше проблем в общуването с Кортни — отбеляза Ариа, припомняйки си как Ноъл беше присъствал на всеки един купон, организиран от Тяхната Али. Сядаше на тяхната маса по време на обяд и хвърляше „Читос“ по главата й. Беше с нея в екип на състезанията по надбягване с три крака в шести клас и се беше смял истерично, когато двамата се бяха строполили на земята точно на финиша. — Всъщност в седми клас дори излизаше с нея!

Ноъл вдигна глава.

— Не е вярно.

— Напротив! Знам го, защото Али — Кортни — ти е казала, че аз първа съм те харесала — но ти си се върнал и си казал, че предпочиташ нея. Тя също те харесваше — но след няколко срещи те заряза. — Двамата с Ноъл никога не бяха говорили за това, но Ариа си спомняше съвсем ясно случката. Али й беше разбила сърцето, когато й каза, че Ноъл си пада по нея.

Той се размърда в леглото и се намръщи, когато тялото му се извъртя.

— Кортни никога не ми е говорила за теб. Никога не съм я харесвал. Сигурно ти го е казала, за да те ядоса.

Това беше нещо, което Тяхната Али наистина би направила, но Ариа не искаше да угажда на Ноъл, признавайки правотата му.

— Ако наистина си смятал, че Кортни е опасна, защо не си предупредил никого?

За миг единствените звуци в стаята бяха пиуканията от мониторите на Ноъл.

— Защото тя всъщност не изглеждаше опасна. Освен това Али ме помоли да не разказвам на никого истината. Спазих обещанието си.