Смъртоносно

— Трябва да разберем кой помага на Али. — Спенсър погледна предпазливо към ченгето, което сега разговаряше с родителите на Ноъл. — След това можем да им разкажем всичко.

Хана заби поглед в дланите си.

— Не мога да повярвам, че Ноъл не е помощникът на А.

Ариа изстена измъчено.

— Не исках да прозвучи така — рече бързо Хана. — Искам да кажа, че се радвам, че не е Ноъл. Но бяхме толкова близо. А сега отново се върнахме в началото.

— Знам. — Ариа се тръсна на дивана.

Хана погледна към големия шадраван в другия край на стаята.

— Знаете ли, преди Греъм да умре, той каза, че името на човека, който взриви кораба, започва с Н. Има и други имена, освен Ноъл, които започват с тази буква.

— Така е — отвърна Ариа. Хана се беше записала като доброволка в клиниката по изгаряния, за да може да поговори с Греъм Прат, момчето, с което се бяха запознали на скорошния им круиз, относно това кой едва не беше убил него и Ариа, залагайки бомба на кораба — страхуваха се, че може да го е направил помощникът на А. Но Греъм беше изпаднал в кома, затова Хана трябваше да чака. За краткия период от време, в който Греъм бе дошъл на себе си, той успя да каже на Хана, че името на бомбаджията започва с Н. Но след това получи пристъп и Хана избяга от стаята, за да потърси сестра. Когато се върна, Греъм вече беше мъртъв — а новата приятелка на Хана, Кайла, беше изчезнала. Причината за това бе, че Кайла изобщо не беше жертва на изгаряне… а дегизираната Али. Тялото на истинската Кайла беше открито предишния ден зад сградата на клиниката; Али сигурно бе убила невинната непозната, беше увила лицето си в бинтове и бе заела мястото на момичето, за да попречи на Хана да научи каквото и да било от Греъм. Щеше да е много по-лесно да убие Греъм при първия удобен случай, но Али сигурно бе решила, че това изобщо не е забавно. За нея цялата история беше просто една игра.

— Не бива да отхвърляме възможността Греъм всъщност да не знае името на бомбаджията — каза Спенсър навъсено. — Ами ако помощникът на А. му е дал фалшиво име?

Хана вирна показалеца си.

— Защо тогава Али ще го убива? Той очевидно е знаел нещо важно.

Вратата на чакалнята се отвори и вътре забързано влезе една сестра. Тя прошепна нещо на сестрата зад бюрото и двете едновременно погледнаха към Ариа с изписано на лицата им напрежение. Сърцето на Ариа заби ускорено. За Ноъл ли ставаше въпрос? Дали не беше… мъртъв?

Новата сестра се приближи до Ариа.

— Госпожице Монтгомъри? — Ариа едва успя да кимне утвърдително. — Ноъл се събуди. Пита за вас.

Ариа погледна към родителите на Ноъл с мисълта, че те сигурно ще поискат да го видят първи, но господин и госпожа Кан сигурно бяха излезли навън.

Сестрата я потупа по ръката.

— Ще ви чакам до вратата. — После се обърна и закрачи забързано към изхода.

Ариа се обърна към приятелките си.

— Какво да правя?

— Говори с него! — рече настоятелно Хана.

— Али е нямало как да се справи сама — рече нетърпеливо Спенсър. — Помощникът й сигурно е бил там. Провери дали Ноъл си спомня нещо.

Ариа се опита да си поеме дъх, но дробовете й сякаш бяха стегнати с въже. Ноъл би могъл да обясни всичко. Но след онова, което бе научила за него и което всички бяха преживели, тя се чувстваше уплашена и несигурна.

Спенсър докосна ръката й.

— Ако нещата се объркат твърде много, просто си тръгни. Ще те разберем.

Ариа кимна и се изправи. Те бяха прави: трябваше да го направи.

Пое си дълбоко дъх и последва сестрата по блестящия, току-що измит коридор и мина през електронната врата, която водеше към интензивното отделение. Докато минаваше през нея, една жена, облечена с черен пуловер и дънки, забърза към нея.

— Госпожице Монтгомъри? Аз съм Алиса Гейдън от „Филаделфия Сентинъл“.

Ариа се вцепени. Предишната вечер чакалнята беше препълнена с репортери, които задаваха въпроси за Ноъл, но болничният персонал ги изгони. Почти всичките.

— Ъъъ, без коментар — каза тя. За щастие вратата щракна зад гърба й.

Малко по-надолу по коридора сестрата влезе в малка светла стая. Ариа надникна вътре и ахна. Лицето на Ноъл беше покрито със синини. От брадичката до ухото му се виждаха шевове. Системи бяха прикрепени и към двете му ръце, а кожата му беше бяла като тебешир. Краката му стърчаха изпод завивките. Никога не беше изглеждал толкова малък и слаб.

— Ноъл — бе единственото, което успя да каже Ариа.

— Ариа. — Гласът на Ноъл беше различен, дрезгав.

Сестрата провери системите му и излезе от стаята. Ариа седна на стола до леглото му, забила поглед в шахматната шарка на пода. Някакъв апарат измерваше пулса на Ноъл. По броя звукови сигнали изглеждаше, че сърцето на Ноъл бие много бързо.

— Благодаря ти, че дойде да ме видиш — каза най-накрая едва чуто той.

Брадичката на Ариа потрепна. Тя едва не отговори няма защо, но след това си спомни. Ноъл я бе излъгал. Беше обичал момичето, което се бе опитало да я убие.

Тя стисна здраво очи и се извърна настрани.

— Всичко, което знаеш за Али, може да ти донесе големи неприятности.