Час по-късно Хана Мерин и приятелят й Майк Монтгомъри седяха в приуса на Хана, попаднали в задръстване по пътя от болницата към Роузууд. Майк въртеше копчето на радиото, избирайки първо станция, по която въртяха рап, а след това се прехвърли на спортна станция. Той въздъхна и погледна през прозореца, като изглеждаше толкова изтощен, колкото се чувстваше и Хана. Предишната нощ беше останал до късно в болницата, отчасти заради Ноъл, отчасти заради нея. Хана дори не беше сигурна кога точно си е тръгнал, но беше някъде след полунощ, и се беше появил отново на сутринта, малко след като Ноъл се беше събудил.
Телефонът на Хана, който беше свързан с блутуута на колата, звучно изпиука. Без да поглежда кой я търси, тя натисна бутона за свързване, който се намираше в централната конзола.
— Хана? — разнесе се познат глас. — Обажда се Кели Кросби от клиниката по изгаряния.
— О. — Пръстът на Хана се насочи към бутона за прекъсване, който се намираше на волана. Тя усещаше вперения в нея поглед на Майк. — Здрасти.
— Обаждам се, за да ти кажа, че няма нужда да идваш другата седмица — продължи Кели. — Клиниката ще бъде затворена известно време заради… убийството.
— Освен това исках да ти кажа, че погребението на Греъм Прат е утре — каза Кели. — Бяхте толкова добри приятели, затова реших, че ще те интересува.
— Ами, добре — отвърна Хана. — Трябва да затварям!
Тя прекъсна връзката и продължи да гледа пред предното стъкло, сякаш нищо не се беше случило. Единственият звук, който се чуваше, беше потропването на колелата от неравния паваж. Най-накрая Майк се прокашля.
— Не каза ли, че Греъм е бомбаджията, Хана?
Хана стисна здраво волана. Майк приемаше с подозрение доброволческата й работа в клиниката, защото смяташе, че тя иска да се сдобри с бившия си, Шон Ейкърд.
Тя сви рамене.
—
— А какви са тия приказки за убийство?
Хана впери поглед в регистрационната табела от Делауеър на колата, която се движеше пред тях.
— Нямам представа.
— Глупости.
— Не знам! — възрази Хана.
Но всъщност знаеше. Предишния ден в горичката край клиниката беше открит трупът на момиче и на болничната му гривна пишеше КАЙЛА КЕНЕДИ. То беше мъртво от дни, само че Хана беше разговаряла с Кайла — или с някой, който се беше представял за нея — предишната вечер. Леглото на Кайла се намираше пред стаята на Греъм. Имаше само едно момиче, което не искаше Греъм да се събуди и да признае кой всъщност беше поставил бомбата на кораба.
И това момиче беше
Хана просто не я беше разпознала под всичките превръзки.
Колата й зави по алеята към къщата на майка й и спря. Хана слезе от колата и стигна почти до входната врата, преди да осъзнае, че Майк не върви заедно с нея. Той все още стоеше на алеята със странно изражение на лицето.
— Писна ми вече — каза той с тих глас.
Хана посърна.
— От кое?
— Знам, че ме лъжеш.
Хана погледна настрани.
— Майк… престани.
— Първо си играеш на детектив, напускаш бала — на който те избраха за
Хана опря пръстите на крака си в декоративния камък, поставен до изтривалката. Калта по роклята й се беше появила, след като тя и приятелките й бяха отишли на гробищата, за да спасяват Ариа от Ноъл.
— А
Гърлото й пресъхна. Тя беше скалъпила историята с намирането на Ноъл — и
— И не само с мен се държиш като ненормална — каза Майк. — Разговарях с Наоми Циглър за теб. Двете бяхте най-добри приятелки по време на пътуването, а после внезапно вече не сте.
Хана усети надигащата се в гърдите й ярост.
— Говорил си с Наоми за мен? — Двете с Наоми Циглър бяха врагове от години и нещата се бяха влошили още повече, когато Хана разбра, че Наоми е роднина на Мадисън, момичето, което беше наранила миналото лято.