Читаем Смъртоносно полностью

В сряда следобед Спенсър и Чейс стояха на ливадата пред рекламната къща на господин Пенитисъл. Тя имаше грижливо подрязан жив плет и оплевена алея. Край вратата бяха подредени саксии с разцъфнали нарциси. Птички чуруликаха в клоните на големия дъб в средата на ливадата. Единственото нещо, което разваляше гледката, беше жълтата полицейска лента, преграждаща входната врата.

Спенсър отиде до нея и я махна. След това погледна към Чейс.

— Сигурен ли си, че искаш да помогнеш? Вътре е голяма каша.

— Разбира се — рече настоятелно Чейс, приближи се до къщата и внимателно прескочи полицейската лента. — Нали затова съм тук, Спенсър. — Чейс й се беше обадил сутринта, за да я попита как вървят нещата, и преди да се усети, тя му беше разказала цялата история за ареста. Той беше настоял да дойде в Роузууд, за да я утеши, и тя трябваше да признае, че това й подейства… ами, утешително.

Спенсър извади ключа, които господин Пенитисъл й беше оставил, но когато се накани да го пъхне в ключалката, вратата сама се отвори. Тя замръзна на място и се ослуша дали вътре има някой. След това погледна през рамо към здравеняка-охранител, който седеше зад волана на джипа. Той гледаше право напред, скрит зад слънчевите си очила.

— Ехо? — извика Спенсър с разтуптяно сърце.

— Ехо? — отвърна й нечий глас.

Разнесоха се стъпки и полицай Гейтс се появи откъм всекидневната, заобикаляйки декоративните възглавници, пръснати по пода, и съборените мебели. Той видя Спенсър и примигна.

— Какво правиш тук?

— Трябва да почистя — отвърна Спенсър. — А вие какво правите тук?

— Взимам отпечатъци. — Гейтс протегна ръцете си, на които носеше гумени ръкавици. — Криминалистите току-що си тръгнаха. И аз смятах да се прибирам в участъка.

Сърцето на Спенсър се успокои. Фуджи ги беше взела на сериозно. Гейтс търсеше Али.

— Намерихте ли нещо? — попита нетърпеливо тя.

Гейтс потърка с ръка щръкналата си червеникава коса.

— Няколко отпечатъка тук-там, но нищо убедително. — Телефонът му иззвъня и той вдигна предупредително пръст пред Спенсър. — Ало? — Миг по-късно рече: — Тръгвам.

После се обърна към Спенсър.

— Семеен проблем, съжалявам. Взех няколко неща като улики, но не съм сигурен, че ще разкрият нещо. — Той погледна неуверено Чейс. — Както и да е, вече, приключихме. Можете да започвате чистенето. — Гейтс кимна на Спенсър и излезе от къщата.

Спенсър затвори вратата зад гърба му, облегна се на стената и въздъхна дълбоко.

— Е, това беше доста разочароващо. — Тя огледа стаята. Макар да беше идвала няколко пъти тук, докато разследваха Али, сега къщата изглеждаше съвсем различно. Вратите на шкафчетата зееха отворени, по стените беше драскано с пастели. На стъклото на старинния часовник се виждаше голяма пукнатина. Лампата на тавана беше изтръгната от мазилката и жиците й висяха от тавана. — Как така никъде няма следи от Али?

Чейс надникна в кухнята, на чиито под бяха пръснати натрошени стъкла и боклук. Вътре миришеше на развалено мляко.

— Али е свръхестествено умна. Сигурен съм, че е обмислила всичко, преди да дойде да потроши това място. — Той се прокашля. — Ченгето ме погледна така, сякаш си мислеше, че аз съм го направил.

— Не, той просто не искаше да споменава Али — успокои го Спенсър, като вдигна една смачкана кутийка от кола и я хвърли в кошчето за боклук. — Не искат да казваме за това на когото и да било. — Тя се поколеба, поглеждайки го. — Нали нямаш нищо против да знаеш? Може да се окаже опасно.

Чейс сви рамене.

— И без това не ми казваш нищо, което вече да не знам. Всичко ще бъде наред.

Спенсър тръгна обратно към вратата, за да донесе препаратите за чистене от колата.

— По-добре да се захващаме за работа, нали?

— Чакай малко — извика Чейс от кухнята. — Ела тук.

Той стоеше по средата на стаята и сочеше облицования е теракота под. Между парчетата от счупени чинии и стъкло лежеше нещо лъскаво.

Спенсър коленичи, за да го вдигне и се намръщи, поднасяйки го към светлината. Това беше сребърна верижка за ключ, но без ключа. Към нея беше прикрепена емблема на „Акура“.

— Не мога да повярвам, че Гейтс го е пропуснал — промърмори тя. — Мислиш ли, че е на Али?

— Може би — отвърна Чейс. — А може да е на помощника й.

Спенсър извади телефона си. Поколеба се дали да не се обади на Фуджи, но вместо това звънна на Хана.

— Познаваме ли някой, който да кара „Акура“? — попита тя, след като приятелката й се обади.

Хана не се поколеба и за миг.

— Скот Чин. Мейсън Байърс. Адвокатът по бракоразводни дела на мама. Един от съседите ми. Онази дама, която…

— Леле — прекъсна я Спенсър. — Не съм знаела, че познаваш всички шофьори на хонда акура в Роузууд.

— Хубави коли са — отвърна Хана равнодушно. — Защо питаш?

Спенсър й обясни какво бе намерила току-що.

— Възможно ли е помощникът й да е някой от тези хора? Не мога да си представя Скот Чин като тайното гадже на Али — той е гей. Не съм сигурна и за Мейсън — той се премести тук в шести клас, помниш ли? А и двамата с Али никога не са се погаждали.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Разбуди меня (СИ)
Разбуди меня (СИ)

— Колясочник я теперь… Это непросто принять капитану спецназа, инструктору по выживанию Дмитрию Литвину. Особенно, когда невеста даёт заднюю, узнав, что ее "богатырь", вероятно, не сможет ходить. Литвин уезжает в глушь, не желая ни с кем общаться. И глядя на соседский заброшенный дом, вспоминает подружку детства. "Татико! В какие только прегрешения не втягивала меня эта тощая рыжая заноза со смешной дыркой между зубами. Смешливая и нелепая оторва! Вот бы увидеться хоть раз взрослыми…" И скоро его желание сбывается.   Как и положено в этой серии — экшен обязателен. История Танго из "Инструкторов"   В тексте есть: любовь и страсть, героиня в беде, герой военный Ограничение: 18+

Jocelyn Foster , Анна Литвинова , Инесса Рун , Кира Стрельникова , Янка Рам

Фантастика / Остросюжетные любовные романы / Современные любовные романы / Любовно-фантастические романы / Романы