Снежен крах

Кукленската количка се отлепя от бордюра и тръгва да пресича улицата. Щом колата забърсва бордюра, се разнасят изтормозени катеричи писъци. Намираме се в Предградията, а там е по-добре да понамалиш продължителността на живота на своите гуми „Гудиър“ чрез неизменното им остъргване о бордюра, отколкото да рискуваш да бъдеш подложен на обществен остракизъм и изблици на масова истерия, задето си паркирал педя по-нататък, сиреч насред улицата (Няма нищо, мамо, оттук мога да стигна пеш до бордюра) — заплаха за уличното движение, смъртоносна пречка за неуверените млади велосипедисти. Уай Ти е натиснала стартовия бутон на своя харпун и е развила метър корда. Замахва с нея и развърта харпуна над главата си като топка от южняшките равнини. Ще потанцува ламбада с тази бричка. Главата на харпуна, голяма колкото купа за салата, свисти по орбитата си — това не е необходимо, но звучи готино.

Уцелването на кукленска количка изисква повече сръчност, отколкото би си представил един пешеходец тъкмо защото на пътя те за нищо не стават и по рождение им липсва стомана или някакво друго желязо, което МагнаПунът да захапе. Вече съществуват и суперпроводникови харпуни, които се залепват за алуминиевите плоскости чрез индуциране на вихрови потоци в самата плът на колата, превръщайки я неволно в електромагнит, но Уай Ти няма такъв. Те са запазената марка на печения бърбклавски сърфист, а тя, въпреки тазвечерното си приключение, не е такава. Харпунът й залепва само за стомана, желязо или (леко) за никел. Единствената стомана в кукленските колички от тази марка е шасито.

Тя се привежда. Орбиталната равнина на харпуна й е почти вертикална, при всяка обиколка той минава на косъм над блещукащия крайградски макадам. Щом натиска стартовия бутон, харпунът изхвърча от височина около един сантиметър под лек ъгъл нагоре, прелита през улицата, пъха се под шасито на кукленската количка и засмуква стоманата. Яко попадение, възможно най-якото за тази мъглявина от въздух, тапицерия, боя и маркетинг, известна като семеен микробус.

Реакцията е мигновена и находчива според критериите на Покрайнините. Този човек иска Уай Ти да се махне. Микробусът потегля като натъпкан с хормони бик, току-що уцелен в гъза от бодливата пика на пикадора. Човекът зад волана не е Мама. Кара младият Жребли, тийнейджърът, който от четиринайсетгодишен като всички останали момчета в този бърбклав всеки следобед си бие конски тестостерон в училищната съблекалня. Станал е грамаден, тъп и съвършено предсказуем.

Кара лъкатушно — не може да контролира изцяло изкуствено напомпаните мускули. Моделираното, облицовано с кожа в кестенов цвят кормило мирише на лосиона за ръце на майка му. Това направо го вбесява. Кукленската количка се юрва напред и забавя ход, юрва се и забавя ход, защото той натиска газта — настъпването на педала като че няма ефект. Той иска тази кола да е като мускулите му: да притежава повече мощ от онази, с която е наясно какво да прави. Вместо това тя му създава затруднения. Компромисно той натиска бутона, на което пише „МОЩНОСТ“. Другият бутон, с надпис „ИКОНОМИЯ“ изскача и предава Богу дух, като му напомня, все едно на учебна демонстрация, че двете неща се взаимоизключват. Малкото моторче на микробуса превключва и вече се чувства по-мощно. Докато фучи надолу по „Котидж Хайтс роуд“, пичът не вдига крак от педала на газта. Скоростта на микробуса е близо сто километра в час.

Наближавайки края на „Котидж Хайтс роуд“, където улицата излиза на „Белууд Вали роуд“, той съзира пожарен кран. Пожарните кранове в КУХ са многобройни — за безопасност, и със страхотен дизайн — заради цените на имотите. Не са като тумбестите железарии с щамповано име на някоя забравена от Бога леярна от времето на Индустриалната революция, покрити с козината на стотина най-разнообразно отлюспени пласта евтина градска боя. Тези тук са месингови и всеки четвъртък сутрин ги лъскат роботи — тръби, извисяващи се с достойнство над идеалната, химически присадена трева на бърбклавските дворни полянки и развяващи пред присъстващите потенциални огнеборци меню от три възможни маркуча. Разработени са на компютърен екран от същите естети, разработили и викторианските къщи, и изисканите пощенски кутии, и огромните мраморни пътепоказатели, стърчащи на всяко кръстовище като надгробни камъни. Разработени на компютърен екран, но с поглед към елегантността на миналото и забравеното. Пожарни кранове, които изисканите люде се гордеят да имат на полянката пред къщи. Пожарни кранове, които агентите по недвижими имоти няма нужда да заличават на снимките.